Успешен дебют на Хибла Герзмава в “Анна Болейн” в Миланската Скала

След 35 години отсъствие от миланска сцена, шедьовърът „Анна Болейн” на великия италиански композитор Доницети се завърна в Ла Скала под диригентската палка на маестро Йон Марин. Одобрен от взискателната публика през 2006 г. за своето дирижиране на операта “Манон” на Масне, маестро Марин не успя да покори присъстващите в залата. Независимо от очакванията към маестрото, дeбютирал именно с Доницети, известно недоволство от страна на ложата се почувства още преди началото на второ действие.

За съжаление и режисурата на Мари-Луиз Бишофбергер не допадна на присъстващите в Ла Скала. Получила висока оценка през 2014 г. за спектакъла, поставен в операта в Бордо, на миланска сцена критичната ложа принуди Бишофбергер да напусне театъра. Прекалено абстрактната сценография на Ерих Вондер също не бе приета от ценителите на операта. Изборът на костюми на Каспар Гларнер, типични за епохата на създаване на операта, получи одобрението на публиката в Ла Скала.

В ролята на Анна Болейн имахме удоволствието да проследим дебюта на Хибла Герзмава. След силни роли в Ковънт Гардън, Метрополитън, Парижката опера, Виенската държавна опера и изключителен успех в ролята на Виолета в “Травиата” в Москва преди седмици, руският сопран ни покори със силно сценично присъствие и прецизност в изпълнението. Независимо от липсата на очакваната  за тази роля елегантност, Герзмава спечели публиката със своята автентичност. Не остана незабелязана известната несигурност в изпълнението на Карло Коломбара, който бе Хенрих VIII. След дебют в Ла Скала със "Симон Боканегра" през 1988 г. и изяви под диригентските палки на Рикардо Мути, Лорин Маазел, Стефано Рандзани, Зубин Мета и Никола Луизоти, италианският бас не успя да отпразнува тържествено 30 години кариера във вечерта на премиерата. Бурните критики в залата бяха неоснователни, а неточностите в изпълнението се дължаха на неразположението на Коломбара, предпочел да уважи публиката без да се откаже от ролята независимо от здравословните проблеми. Соня Ганаси бе една великолепна Джейн Сеймур. Известна с изпълненията си в “Лукреция Борджия”, “Сивилският бръснар”, “Реквием” на Верди, италианският мецосопран изпълни великолепно ролята, неразделна част от нейния репертоар.

Публиката стана на крака след края на спектакъла – в знак на преклонение пред гениалния композитор, създал операта през 1830 г. само за 30 дни, вдъхновен от звездите на 19 век Джовани Батиста Рубини и Джудита Паста.