„По-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!”, сподели диригентът Димитър Христов.
На 2 юни 2017 г. се навършиха 96 години от рождението на големия композитор и диригент - Коста Колев. Творец, определян като „живата история” на българската народна музика. Над 25 години диригент на Оркестъра за народна музика на БНР.
Това рождение е редно да се чества, независимо че Коста Колев не е между нас, и въпреки че не е кръгла годишнина. В предаването „Срещи в 7/8” (изл. на 2 юни) разговарям с настоящия диригент на народния оркестър на БНР - Димитър Христов. Едно различно говорене - може би тясно профилирано - за музиката, която ни вълнува толкова години. Музиката на Коста Колев.
Цялото интервю чуйте в прикачения файл.
Кое е най-важното, което като диригент си научил от наследството на Коста Колев?
Свирил съм много негови неща. Още като ученик съм изпълнявал „Добруджанска сюита”, като диригент – много негови песни, „Шопска сюита”, „Тракийска сюита”, „Буенеци”, „Лявата”... Това са все знакови за Коста Колев пиеси. Първо, той много добре познава оркестъра, блестящо познава диапазона на инструментите, тяхното удобство и неудобство. И използва всичко това, за да хармонира прекрасно – хем всяка партия да звучи като самостоятелна, хем да звучи като ансамбъл във вертикала на оркестъра. От това специално много съм се учил. Всяка негова партия сама по себе си е една мелодия. И това придава в цялата ансамбловост звучене, в което на пръв поглед човек може да си помисли, че слуша няколко пиеси наведнъж...
Многопластовост...
Такава многопластовост има, да. Неговите „хитринки”, ако мога така да ги нарека, в много от партитурите едни контрамелодии, които вървят в ниския щрайх, изключително добре кореспондират с онова, което се случва по вертикала, особено при гайди и кавали. Това създава изключителен чар.
Когато се свири или когато се слуша Коста Колев човек има усещането за безкрайност. За нещо, което е потекло и няма да спре. То е като река. Много е интересно това чувство и го няма в никой друг.
Много хора имат нагласата да се нарекат негови ученици, да ползват неговите похвати, но само той е човекът, който наистина успява. И то изключително простичко като фактура, но звучи чудесно. Това е и майсторлъкът на композитора – да направи така, че с пестеливи средства и с несложна фактура всичко да прозвучи по най-добрия начин. (...) Разбира се Коста Колев го умее много.
Имаш възможност да се докосваш до партитурите на Коста Колев. Какви маркери е оставял по тях?
По онова време даденото ново произведение веднага след комисия се поставя и се записва. Така че го е нямало онзи момент, в който ако един автор си е написал пиесата и тя чака една година да бъде записана, да се подсеща тепърва какво е написал, защото през това време е създал много неща. Няма много маркери в неговите ръкописи, но има малки детайли, изписани за подсещане на онова, което трябва да излезе на преден план – дали ще бъде контрамелодия или нещо друго любопитно в партитурата. И това създава огромен чар.
Коста Колев е изключителен майстор на този тип ансамбловост, в който се съчетава соло глас с хор или дует с хор. Там човек може да чуе как партиите се преплитат една в друга, как единият глас пее соло, другият му допява, а хорът пее съвсем различно неща. Много красиво!
Искам да се върна на пиесата „Буенеци”, защото това е една пиеса, която не слиза от нашия репертоар и от нашите концерти. Пиеса в три дяла, в която има толкова много музика, че спокойно от нея могат да станат три отделни пиеси, които и да се развият. Той като майстор на формата е направил едно чудесно преливане от буенек в бавна мелодия, която е в гайда и върви в един бавен размер 9+5+9, накрая и 8/8. Всичко върви толкова леко и спокойно, че човек даже не си задава въпроса „Кой може да създаде такава музика, която хем да звучи леко, хем да звучи безкрайно? Отново ще кажа - като е един поток, една река, която няма край...”
Водили са се много пъти дискусии относно това дали музиката на Коста Колев е подходяща да се свири от всеки оркестър. Изисква ли голям състав?
Коста Колев може да се свири дори от камерна група. Така е написано всичко, че то ще звучи достатъчно добре – дали ще бъде в голям състав или камерен. Тук обаче искам да вметна, че задължителното присъствие на виоли и виолончело ще доведе до максимално приближаване към неговата естетика и усет. Давам пример с „Лявата”. (...) Смея да твърдя, че това са пиеси, с които всеки диригент трябва да „пребори”.
Другото много важно в пиесите на Коста Колев е темпото. Много сериозна величина, която не трябва да се „клати”. Всички знаем, че най-трудно се свири в бавно темпо или примерно дълго време да се свири буенек. И това трябва да „пребори” всеки един млад диригент, за да усети духа на Коста Колев и да знае, че това е учителят.
Тук композиторът Коста Колев много добре помага на диригентите. Винаги много добре се усеща пулсацията.
Абсолютно съм съгласен. Тук дори е хубаво – аз го правя много често –диригентът да остави оркестъра да свири почти сам, за да може те да усетят чувството на ритъм, пулсация, контрамелодия...
(...)
Коя е твоята любима инструментална пиеса от Коста Колев?
Моята любима композиция е „Буенеци”. Като оркестрова партитура това е шедьовър, в който има страшно много музика. Има много похвати, много неща, които могат да се „извадят” и да се чуят, да бъдат пример за всички хора, които или ще дирижират, или ще пишат музика.
С една и съща нагласа ли дирижираш „Буенеци” всеки път?
Не. Нагласата към пиесите на Коста Колев е малко по-различна. Тя е все едно свириш Моцарт – всичко е уточнено, няма нота повече, няма нота по-малко. (...) Започвайки да дирижирам Коста Колев аз имам един огромен респект към това, което следва. И винаги ще се опитвам да го дирижирам с лекота, защото музиката го изисква. Има една лекота в изпълнението му.
И винаги музиката на Коста Колев в програма с други автори е особен момент. Като че ли времето там спира. Оттам насетне времето започва да тече по друг начин в минутите, в които се разгръща музиката му...
Точно така е, да. Аз много често слагам негова музика в началото на програмата в концерта. Дори някой път сме и започвали с Коста Колев. Ако човек следи как нареждам програмите на оркестъра, започвам с нещо, което представя състава, което е бързо, бравурно, което „открива”. Малко след това обаче трябва да успокоим и да покажем красотата на традиционното.
А по-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!
(...)
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..