По-малко история, повече бъдеще

Това очакват от политиците хората на Балканите, според Александър Йорданов. Бившият ни посланик в Република Македония  бе гост в предаването "POST FACTUM" след подписване на историческия договор между България и Македония.

-  Да започнем с вашата крила фраза. Хубав ден ли беше за българската демокрацията денят, в който бе подписан договорът с Македония?

-  Това е един от най-хубавите дни за балканската политика изобщо през последните години, тъй като договорът несъмнено ще има много силен отзвук и в останалите държави от региона.

-  Кой имаше по-голям интерес да подпише договора?

-  Договорът е шанс и за двете страни. Още в преамбюла ясно е посочено, че подкрепя членството на Македония в евроатлантическите структури, същевременно на България дава един огромен шанс да докаже на практика, че е лидер в този регион и че има активна роля в европейската политика в региона.

-  Как по-конкретно? Когато България поеме европредседателството, тогава ли можем да помогнем на тези процеси?

-  Договорът насочва вниманието в две посоки. Развиваме съвместно инфраструктурата в района, най-после да има един нормален път до Скопие, защото е срамота Сърбия, която не е член на ЕС да е завършила почти магистралата и до македонската граница през Ниш-Лескавац-Вране и Прешевската долина до македонската граница. Завършила е и магистралата до границата с България. От българска страна не се вижда реализиран такъв инфраструктурен проект. Второ:  инвестициите – не може да искаме македонците да се обърнат с разбиране към нас, а държавата ни да не подкрепя българските фирми, които да инвестират в Македония, да създават работни места. Когато хората в Македония започнат да си получават заплатата през българска фирма, те много лесно ще разберат, че и думите за историята, за езика, за ни общата ни култура и герои не са нещо празно.

-  До договора се стигна след  дълъг 18-годишен процес. Какво се случи точно сега, та да се подпише този договор, кое спомогна? Вие също сте участвал активно. Да припомним, че признаването на Македония беше по времето на правителството на Филип Димитров.

-  Признаването стана в началото на 1992 година. Направи го Филип Димитров, много емоционално, в някакъв смисъл на своя глава, защото в средите на СДС тогава имаше и противници на това избързване, както те го наричаха.  Ще припомня, че такова несъгласие изразяваше външният министър Стоян Ганев, а председателят на Парламента Стефан Савов дори не беше в България по време на събитието. Признаването си остана само на думи. През 1999 година правителствата на Иван Костов и на Любчо Георгиевски подписаха съвместна декларация, голяма част от която днес  виждаме повторена в този договор. Това е едно признание и за двете държави, че на хартия постигаме съгласие, но на практика не се реализира това, за което се договаряме. Сега надеждата е, че в двете държави и особено в България има прагматични политици – премиерът Борисов е от този тип. Същевременно договорът не е научен труд, не е учебник по история, а се опира единствено върху Конституциите на двете държави. Предвидено е да има смесена мултидисциплинарна комисия, в която да се обсъждат така наречените спорни въпроси от историята и  културата, но на основата на фактологията. Другото интересно нещо в него е понятието „обща история”, което очевидно дразни определени хора и в България, и в Македония.

-  Македонците със сигурност ще трябва да  пренапишат учебниците си по история.

-  Със сигурност. Аз съм бил посланик в Република Македония и съм имал безкрайни разговори на равнище министри, дирекции в министерства на образование и култура. Очевидни са лъжите в македонските учебници. Когато се прибирах в България взех един набор от македонски учебници, имам го и досега вкъщи, от време - на време да се сещам какви неверни неща може да се пишат при очевадни факти.