Куклениците от ДКТ- Варна навършиха 65. Вера Стойкова, директор на трупата в откровен разговор

Г

Георги Сараванов основава в родния си град Пловдив през 1946 г. първия марионетен театър и mрез 1952 г. е поканен от Градския народен съвет във Варна да създаде куклен театър и в нашия град. „Патенцето“ от Нина Гернет е първото представление, което се е играло във Варненския куклен театър на 18 август 1952 г. Режисьор на постановката е Георги Сараванов. 65 години история и  множество изиграни спектакпи. По този повод разговаряме с актрисата Вера Стойкова, която е и директор на куклениците:

-Благодаря, че заедно с нас зачитате значимостта на този голям празник-65 години от създаването на първото представление на сцената на ДКТ- Варна. С „Патенцето” сме забили флага, както се казва  на бъдещето на този театър. До ден дешен ние гледаме да правим всичко възможно независимо от събитията, от човешкия  и нечовешки фактор, от всичко да сме едни достойни последователи на тези възрожденски духовни хора. Те са решили да зачеркнат своите възможности , своята евентуално друга кариера в името на изкуството за деца. Това е толкова важно нещо. Ние го имаме от години и това е причината да не си даваме сметка какво богатство е това.Трябва са признаем, че ако децата нямат достъп до изкуството сега, то те няма да имат такъв и като големи.

-Разлистваш ли старите албуми в театъра?

-За съжаление те не са много. Може би при преместването на театъра от старата в новата сграда голяма част от нещата са се изгубили . Много неща не са били съхранявани добре. Може би актьорите и ли други служители на театър са си взели по нещо за спомен от прекрасните моменти на творчество тогава. А и тогава не са се правили много снимки, както сега.  Днес натискаш копчето  и могат да ти излязат по 100 снимки за секунда. Няма много снимки, но има запазени афиши. Колкото до снимките има няколко запечатали деня на основаването на театъра и първото представление. Неща, които поддържат паметта жива, но за мен най-добрия начин да се случва това е като продължаваш делото на тези преди теб.

-Да . Броим ги непрекъснато.Статистиката е много впечатляваща.Мога да каже, че те са около 300 годишно, от които 80% са на сцената на ДКТ- Варна.Отделно броим турнетата, фестивалите. За 65 години по около 300  спектакъла  се получава доста голяма цифра. Един от най-старите, най-играните, най- впечатляващи спектакли е „Пепеляшка”. Предстои да направим дворцов бал . Ще честваме кръгла годишнината от първия спектакъл. Ще поканим малките принцове и принцеси да дойдат при нас. Ще опънем червен килим по който те да влязат. Смятаме да превърнем това в един прекрасен празник, но има време. Децата са още по парковете и градинките с хвърчилата. Нека да преживеят това прекрасно лято.

-Ще им подарите звезден ден.

-Да. Ние и сега не сме ги оставили. Всяка събота от 18.30 те могат да се срещнат с любимите си герои на лятна сцена в комплекса на театъра. Сега си мисля, колко сме благословени с нашата професия,  с това, което правим . Нашите отношения като трупа , като хора, които създават заедно са уникални. Аз смятам, че това е една от най-големите придобивки но този театър във времето, че сме запазили тези отношения в името на това да вървим заедно и занапред. Сладък е живота на всеки на всеки, който обича работата си.Както казват китайците, който обича работата си не му се налага да работи. При нас е точно така.

-Какво ви предстои в близко бъдеще?

-Предстоят ни няколко пътувания. Подготовка за „Златния делфин”. Седемнайстото му издание ще се състои от 1 до 7 октомври. Предстои ни премиера към края на септември „Легендата за Орфей”, която смятаме за продължение на мълчаливи предания и продължение на българщината, на легендите и митовете, на онова, което ни прави различни. Хубаво е да се занимаваш с това, което обичаш. Хубаво е, че преди 65 години едни ентусиасти са решили да създадат този театър.Никога няма да спрем да им бъдем благодарни.

-Сега имаш възможност да поздравиш колегите си? 

-Използвам тази възможност да ги поздравя за издържливостта, характерите и таланта. За всичко онова, което правим . Благодарност и към нашата публика, защото не спира да пълни салоните. Нека да не спира да ни радва със своето присъствие. Театърът без публика е като празна зала, в която едни луди си говорят. Поклон на публиката. На колегите сърдечна прегръдка и смело напред.  Дано Бог е решил дълго да правим това.