За провокацията да претворяваш в свят от стъкло

Лодка от стъкло изработват Теодор Опренов и неговата съпруга. Картини и сувенири от рециклирано стъкло са част от предметите, които може да се видят в Морската градина. Според него стъклото не старее. Той е обработвал стъкло на повече от сто години. Стъклото позволява толкова много импровизации, колкото е въображението на автора.

Здравейте, аз съм Тео Опренов. Работя стъкло. То е по-скоро хоби, което прерасна в малко повече от хоби.

Как се правят тези картини с лодки, блокове, плажна ивица?

Всяко парченце от всеки елемент се изрязва отделно от сурово стъкло, оцветено вече. След това се наслагва като мозайка, само че може и буквално едно върху друго.

Как става наслагването?

Закрепваме елементите един върху друг, най-често с лепило, което изгаря в пещта и  не оставя никакви следи. Понякога за най-фините елементи използваме и лак за коса, но трябва да е от най-евтините, защото в другите има примеси, които не се разтварят. След това слагаме цялата композиция в пещта. Градусите зависят от това, което искаме да получим. Ако искаме да има по-изразен релеф, спираме загряването на около 740 градуса. Ако искаме да се слее по-пълно, вдигаме температурата до 805 градуса и задържаме за 5-10-15 минути.

Как се прави лодка от стъкло?

Най-често рисувам върху хартия първо дизайна. След това аранжирам отделните елементи. Разбира се, рисуването с молив е едно, а изрязването на частите е съвсем различно. Изрязва се на ръка с резец, диамант както се нарича, поставяме очила, защото стъклото се чупи... В това "Танго", което са мъж и жена, има много елементи, които са трудни за изрязване. Когато изрязваш стъклото, то се чупи по права линия, а тук има много извивки и затова се чупи с клещи милиметър по милиметър.

С каква дебелина е стъклото?

2-3 милиметра. Различна дебелина.

Колкото чашите например?

Да. Но то е малко по-меко, чашите са от закалено стъкло. Арт стъклото се топи на по-ниска температура. Купува се от специални фирми, ние не може да произведем това стъкло. За това има нужда от фабрика. Купуваме от САЩ, Англия и Италия. Разбира се, Венецианското стъкло е малко по-скъпо, защото е много известно. Ние се стремим да купуваме максимално качествено стъкло, защото производителите не може да гарантират съвместимост. Трябва да се следи така наречения коефицент на разширение, защото иначе като извадиш картината от пещта, тя е напукана заради несъвместимите елементи.

Оставаме малко отпадъчен материал, тъй като стъклото може да се използва 5-6 пъти, преди да се наруши неговата структура. Имаме стъкло, което е купено преди няколко години и не сме използвали, защото е специфичен цвят, сега успешно го прилагаме с такова, което е купено в момента.

Но ние използваме и много старо стъкло, тъй като рециклираме бутилки. Даваме нов живот на доста старо стъкло... Едни от най-интересните са бутилки на възраст 40-50 години и повече. Тогава стъклото е правено ръчно. Надувано в цилиндри и след това е рязано и цилиндърът е изправян отново в пещ, за да се получи бутилка. Затова най-старите стъкла, когато гледа човек през тях, вижда промяна на образа. Това стъкло е много интересно за обработка. Мисля, че стъклото като материал, не старее.

На каква възраст е най-старото стъкло, което сте обработвали?

Моята баба живееше в Западна България. Когато почина, в нейната къща намерихме стъкло на повече от 100 години. Не може да уточниш неговата възраст. Направихме интересно пано ....

Импровизациите със стъклото до каква степен са възможни?

Доколкото позволява въображението на един творец!

Тоест, безкрайни?!
Да. Може да се прави от картини до бижута. Може да се влагат и определени метали. Много е интересно човек да опитва нови неща.

Вие сте богослов по образование. Изкуството с какво Ви грабна?
Аз съм и свещенослужител повече от 20 години. Изкуството обаче винаги ми е харесвало. Майка ми беше певица ...преди 6-7 години отвътре дойде желанието за работа с изкуство. Запали ни приятелка във Великобритания, която работи със стъкло и е много добър специалист, там има много добри традиции в тази област. Там преминахме курс за обучение, след това и в България, купихме си пещ, започнахме като хоби, но се оказа, че това, което правим, е оценявано.... Част от живота ни е посветен на изкуството. Трябва да Ви кажа, че комбинацията между двете, е уникална. Много добре се съчетава работата с духовното и това да сътвориш нещо, което да излезе от самия теб, но да го кажеш без думи.....

Аз смятам, че всяко изкуство в себе си съдържа вяра, съдържа претворение на онова, което е вложено в нас. Ние сме това, което е вложено, със задачата да го развием. Би трябвало хората да не правят разлика между това, което изразяваме душевно, и това, което ни заобикаля...Изкуството е непреходно... Посланието остава!

Още за тънкостите при обработка на стъклото може да чуете от интервюто на Габриела Гаврилова с Теодор Опренов.