Актьори без маски в кадрите на фотографа Веселин Василев

“Понякога завиждам на фотографите, те могат в 1/125 sес. да разкажат повече за човека, отколкото аз в 30 страници,” твърди американският писател от арменски произход Уилям Сароян.

Наративът от снимки, които прави фотографът Веселин Василев, е обаятелен. Също като актьорите в неговите кадри, завладени от театралната магия: излъчващи и даряващи любов на публиката.

И тази година по време на Международният филмов и театрален фестивал "Любовта е лудост" за 25-ти път по червената пътека преминаха много любими български звезди от екрана и театралната сцена, а също така видни чужденци.

Специален гост на откриването на кинофестивала бе Карен Шахназаров, руски режисьор, сценарист и продуцент.

Всичко това остава в историята документирано и от обектива на Веселин Василев - Варненски фотограф, който твори повече от 30 години. ...

Ваня Славова разговаря с него за досега му с интересни личности и пресътворяването им във фотокадър.

-Докосването до такива личности, освен професионалното им амплоа, е изключително обогатяващо. Присъствието им, излъчването им е нещо, което е супермагнетично за мен. Фестивалът беше изключително събитие. Да си част от едно такова събитие е наистина удоволствие.

-Как се съчетават любовта и лудостта през вашия обектив?

-Съчетават се някакси, тъй като фотографията също е любов, също е в някаква степен лудост както може би всяко изкуство, всяко творчество. Според мен се допълват и се съчетават добре.

- Снимате основно хора, създавате портрети... Защо?

-Именно, това е нещото, което в последните години изключително много ме привлича, провокира, вдъхновява. Замислих се скоро защо децата са по-спонтанни от възрастните хора? Защото са по-близо до източника, по-непосредствени са. Някъде по пътя ние губим тази наша непосредственост. Все повече ставаме страхливи,притеснителни, зависими и така слагаме върху лицето си безкрайно много маски, в които така се объркваме, че губим истинската си същност.

-Вие, когато правите снимка, това ли целите: да бъде обектът на снимката без маска?

Опитвам да усетя в него онова, което е дълбоко скрито под пластовете грим и по някакъв начин да го покажа на себе си, на него, а и на аудиторията, която погледне фотографията. И съм убеден, че това е нещото, което въздейства: онова, което излиза отвътре спонтанното и онова пък, което го има в нас го разпознава.

-Кога се получава тази спонтанност? Познавате ли повечето хора, които снимате или просто хващате момента?

-Да, може би първата и най-дебела броня, защото е най-използваема, е бронята пред непознатия човек. Аз лично предпочитам има ли възможност първо да се усетя по някакъв начин с модела. Така поне една от броните ще падне.

 Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: