Късен гларус над нас прелетя,
бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлината на устните,
но намерихме само една – тишина.
Беше тихо във наште сърца,
беше тихо в очите притворен
и стояхме със тъжни лица,
и се вслушвахме в спомена,
но дочувахме само една – тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява денят
и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна
да отплува със вятъра,
а в платната белее една – тишина.
текст: Богомил Гудев,
музика: Борис Карадимчев,
изпълнение: Георги Минчев и „Щурците”.
Неостаряващата песен „Бяла тишина” става известна през 1967 година, когато печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“, но малко хора знаят, че е написана година по-рано. Борис Карадимчев дава нотите на поета Богомил Гудев, който по мелодията на композитора създава великолепната лирика на „Бяла тишина”. Записът е направен в Първо студио на Радиото. Участва звезден изпълнителски състав: Георги Минчев, група „Щурците”, струнен квартет „Димов” и Развигор Попов – изпълнител на партията на електрически орган – легендарната марка „Йоника“, с годините станала нарицателно в България за всеки електрически клавишен музикален инструмент или синтезатор!
През 1966 година в ЦУМ са били изложени две йоники, едната е била закупена от „Студентския дом“ за концертната дейност на дома на площад „Народно събрание“. Оттам е занесена в Радиото специално за записа на „Бяла тишина”.
--------------------------------------------
Изпята поезия за тишината от българското песенно творчество и песенна лирика от близки и далечни страни избираме и за тази наша среща.
Добре дошли сте!
неделя, 26 ноември, от 17 часа