„Бронзовата къща“ – от културно наследство към модернизъм

През първия месец на 2018 г. едно събитие ще придаде напълно нов облик на емблематично място в столицата ни. Площадката, на която някога се издигаше мавзолеят на Георги Димитров, ще стане основа на най-голямата скулптура-сграда в света, създадена от наш сънародник. Повод за поставянето й е предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, а инсталацията ще остане на площад „Александър Батенберг“ до края на 2018 г. „Бронзовата къща“ е изградена от над хиляда ръчно отлети бронзови елемента, а авторът й Пламен Деянофф работи по нея вече дванайсет години. Роденият във Велико Търново скулптор е силно впечатлен от местната архитектура още от дете. По-късно той се запознава и с пътеписа на Льо Корбюзие „Пътуване към Изток“. При посещението си в България в началото на миналия век швейцарско-френският архитект Шарл Едуард Жанре-льо Корбюзие се възхищава от търновските къщи и описва уникални конструктивни сглобки и занаятчийско майсторство. Години наред Пламен Деянофф проучва и колекционира неговите записки. Ето и още за идейния замисъл на „Бронзовата къща“:

Това не е единственият проект, върху който съм работил през последните дванайсет години. Защо избрах бронз? За мен това е много интересен материал, класически и вечен. В наши дни той се използва предимно от скулпторите, но не и от архитектите. Това противопоставяне ми допадна. Винаги ме е впечатлявала вечността на този благороден материал и се радвам, че успях да създам такава огромна скулптура от него. В началото инженери и архитекти ми казваха, че е невъзможно да се изгради пространствена скулптура от този материал. След дълго проучване на над сто различни бронзови сплави, открихме подходящата, която ни позволи тези размери.

Развитието на проекта претърпява различни фази. В началото той е свързан само с архитектурата в България, по-специално с Арбанаси, Велико Търново и Трявна. Във втория етап скулпторът започва да търси връзките между различните материали и съчетаването на дърво, камък и стъкло.

Реализацията на проекта стана възможна в България благодарение на Австрийското посолство, Столична община, главния архитект Здравко Здравков и кмета на София Йорданка Фандъкова – казва Пламен Деянофф, който от години живее в Австрия.

По пътя, който изминава до София, „Бронзовата къща“ е приветствана от много музеи. Части от инсталацията показват 120 изложби в Италия, Германия, САЩ, Китай и др.

Бронзовата къща сама по себе си е произведение на изкуството, тя не е паметник, свързан с определени личности и събития – подчертава Пламен Деянофф. Много хора свързват мястото с мавзолея, но всъщност това пространство е съществувало и преди него. Мисля, че това е един добър начин да преосмислим значението, което му се придава. Често чувам думите: „Когато инсталацията бъде издигната в България, първото нещо, което ще направим, е да дойдем да я видим.“ Това са хора, които са силно свързани със съвременното изкуство и архитектура. Повече ме вълнува как ще се възприеме скулптурата от софиянци, как ще се използва през тази една година. Различни събития могат да се реализират в нея, като например концерти, театрални представления, изложби. Самата скулптура дава възможността да бъде използвана – тя е отворено пространство. Може би в София тя ще получи ново приложение. В Германия например бе използвана като учебна стая. Ще съм щастлив да се възприеме, а вече как ще се използва, ще се уточнява допълнително.

Паралелно с „Бронзовата къща“ Пламен Деянофф работи и по друг проект през последните осем години. Целта му е да се защитят от разруха архитектурни паметници в България, предимно сгради от края на XV-XVI в. Такива постройки са изключително редки и ценни и се срещат най-вече в Арбанаси и в Мелник. В момента главната ми задача е те да се реставрират със същите материали и технологии, с които са били строени навремето. Ще се радвам те да отворят врати като архитектурни паметници на културата за обществено ползване – казва скулпторът.

Снимките са предоставени от Foundation Plamen Dejanoff Sofia/CMS Sofia