Усмихнатите личица на Елена от Украйна

Тя е на 70 години, не спира да се усмихва, да работи и да се стреми да прави добро. Така се чувства щастлива.

Родена е в Донбас, Украйна. Там среща голямата си любов и идва във Варна, защото той е роден в морската столица. По професия е пианист. Но поради разделението на бившия СССР и напрежението в Украйна, не признават стажа й във втората й родина. И се налага да работи, за да живее нормално. Като повечето българи. Но не се отчайва, защото според нея човек може да живее и с малко.

Продава на пазара на Чаталджа това, което сътворява вечер - плетени терлички за деца, сурвакници, а само след няколко месеца ще я видим да продава и мартенички. През лятото изнесла пианото и свирила на открито. Доволна е, когато хората се радват на нейния труд. А за да увеличи щастието им, сама изработва от тесто "усмивки".

С Елена Николова ни среща Габриела Гаврилова:

Украсявам дряновата пръчка с шипки, пуканки, вълнени конци. .. Всичко сама си правя.

Даже и ръчната бродерия има на сурвакницата?

Това вече е от свекърва ми. Тя ми остави цяла торбичка каренца... Няма какво да ги правя, а хората много се радват на шевиците.

 А шипките Вие ли ги брахте?

Аз. От полето между Звездица и Константиново. Оттам е и дряна.

За колко време се украсява една сурвачка?

Може би 2 часа. Вчера направих само тези две. Пръчките бяха вече вързани. Отнема време, защото всичко трябва да се почисти, да се върже, да се изработи. Всичко е ръчно...

Направили сте и тези малки кравайчета ...

Да. От няколко години правя и малките "усмивчици". Изработвам ги от тесто, надявам се хората да останат доволни. Но много ги харесват и привличат вниманието...

/..../

Аз съм оптимист, винаги съм усмихната. Обичам да се смея и да се радвам на живота.

Какво е истинското щастие за Вас?

То е вътрешно състояние, нагласа да си благодарен на всичко. Да си жив и  полезен на хората. Аз нищо не съм направила- стоя тук , но хората виждат моя труд и се радват. Нищо не съм направила, те нищо не са купили, но има положителна емоция и това ме радва.

Успехът за Елена Николова?

Да не правиш лошо. Някои казват: "Нищо лошо не съм направил!". Но направи добро! Това е успех за мен - да правиш добро на тези, които имат нужда. И да усещаш кой има потребност. Да прочетеш в очите на човек от какво има нужда и да реагираш, най-малкото - с усмивка!

2017 година за Вас?

Беше много лоша. През лятото нещо се скъса във водопроводните тръби на съседа ми и стаичката, където живея, се наводни. Една позната се обади в 5 часа сутринта, аз се събудих и станах от леглото. В стаята имаше 10 сантиметра вода. Имаше два разклонителя, в които бяха включени ел.уреди и течеше ток. Как не ме уби тока, нали водата е проводник на тока! Как да не благодаря на Бог, който ни е създал и който ни пази!

Какво си пожелавате?

Да има мир. По целия свят!

Какво още е научила Елена Николова в България и защо толкова обича "втората си родина"? - може да чуете в интервюто: