Когато излизат искри от ножове...

Работилница със струг, шмиргел и фреза с десетки подредени в шкафове инструменти – това е работното място на Мъгърдич Киркоров. Той е от малкото хора във Варна, които продължават да се занимават със занаяти. Иначе е първият, който се е регистрирал на известната улица „Направи си сам” . Той е стругар повече от 30 години, на частно работи след като разрешават този вид дейност. Има много приятели, които го поздравяват и ценят. В работилницата има два апарата, където слуша Радио Варна. Спря ги, за да поговорим на тихо....

Търсят ни, защото въпреки че има много неща по магазините, има и специфични части, които трябва да се изработят ръчно...

Какво правите в момента?

Правя преходник за един миксер, един клиент иска да го приспособи и да го използва като шмиргел... Съобразявам се с изискванията на клиента.

Възможно ли е това?

Да, като се постави този преходник, който правя в момента. Но трябва да внимава с натоварването, защото двигателят е слаб. Предполагам, че ще заточва свредла на него... Няма такава мощност, както е при професионалния ми шмиргел.

Често ли го използвате?

Когато са изхабят ножовете и свредлата.... Инструментите са български, не ползвам китайски...

Кога се научихте да правите точния ъгъл на заточване?

С практиката това се научава. Има определен ъгъл и той зависи от резбата, но едва ли има майстор, който измерва ъгъла на заточване, чистосърдечно си признавам. Окото вече свиква и  заточваш инструментите...

Най-вече държа на чистотата в работилницата. Много мразя да стъпвам по стружки. Почиствам основно всеки петък. Много често клиенти са влизали и споделят, че не може да се разбере, че има производство....

Какво препоръчвате за заточване на домашните ножове?

Само на точилар да се заточват, защото моите камъни са за инструменти. Абразивните частици са по-едри ...

Не  Ви ли е страх като заточвате инструменти, машината да не Ви "увлече"?

Не. Машината има предпазител, но и ти самият знаеш как да го направиш и с какъв натиск, това се учи...

А Вие от кого научихте занаята?

От баща ми. Той цял живот се занимаваше с желязо....

Някой ще Ви наследи ли?

За съжаление - не. Аз съм последният. Брат ми също работеше този занаят, но спря... Синът ми не е тука, дъщерята се занимава с друго... Внуците понякога идват в работилницата, пробиват дупки, но докато пораснат, тези машини ще се променят много, няма да са както сега...  И аз съм се учил на съвсем други...

Бъдещето на занаятите според Вас?

В България замират, за съжаление....Много рядко има хора, които да изявят желание да се научат...Занаят не се учи за месец. Аз се уча близо 40 години и има още какво да уча...Не обичам да стоя без работа. Когато правиш нещо с удоволствие, винаги върви....

Още за инструментите и работата с желязо, за шума на струга - от интервюто на Габриела Гаврилова с Мъгърдич Киркоров