Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост. На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Стогодишнината на железопътната гара във Варна беше отбелязана днес с тържество и представяне на музейна експозиция с архивни документи, снимки и предмети. Събитието се проведе в чакалнята на жп гарата във Варна. Беседа за историята на емблематичната сграда изнесе Емилияна Димитрова от Държавния архив във Варна. Експозиция от стари железничарски..
Социалните плащания за българите няма да бъдат намалени, нещо повече - ще бъде съхранена и програмата "Топъл обяд", чийто срок изтича през септември. Това съобщи във Варна социалният министър Борислав Гуцанов , който участва в тържествата, посветени на националния празник. Гуцанов каза, че е удовлетворен от съдействието и на партньорите в..
По повод Националния празник на България Трети март, историкът Траян Димитров сподели своето мнение за значението на датата и нейното място в българската история. Той изрази убеждението си, че Трети март не е просто ден за почивка, а символ на свободата, която българският народ е извоювал чрез тежки битки. Димитров подчерта, че въпреки значението..
С тържествено издигане на националния флаг на Република България на площад "Св. св. Кирил и Методий" във Варна започнаха честванията на 147 години от Освобождението на България. На мемориалните паметници на воини-освободители в Морската градина с военен ритуал бяха положени венци и цветя. Актьорът Станислав Кондов, водещ на..
Колоезденето е четвъртият спорт, включен в 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна. Началото на състезанието беше дадено на входа на Морската градина от директора на Радио Варна Наталия Чешмеджиева. И тази година плуването, колоезденето и катеренето са включени в Щафетата. Спортното катерене се проведе за трета поредна година, а началото на..
Днес за 62-ри път се провежда традиционната Щафетна обиколка на Радио Варна, посветена на Националния празник - 3 март. Това е най-голямата аматьорска проява в региона. Интересен факт е, че само веднъж от 1962 г. насам обиколката не се е състояла заради заледено трасе и изключително ниски температури в региона, въпреки че десетина атлети са дошли за..
Музеят на мозайките в Девня ще работи със свободен вход на Трети март. Посетителите ще могат да видят най-новата витрина с ценни находки от края на II век и началото на III век, открити в зидана гробница в квартал „Химик“ през 1993 г. Те са реставрирани и експонирани в специално пространство чрез проект на музея и Община Девня, финансиран от..