Сабира Сталберг е историк, автор на проучвания за участието на Финландската гвардия в Руско-турската освободителна война от 1877-78 година, наследник на участници във войната и от години пътува по следите на финландците в България, Румъния и Турция.
Тя свързва Трети март със спомените на нейните предци, които преминали Дунава край Свищов и се сражавали около Плевен. Много често нямали никаква храна, измръзнали при преминаването на Стара планина и стоплили се за няколко дни в София, където имало и пълни винарски изби. Преминавали по "Пътя на смъртта" - така нарекли маршът към Истанбул, където много бежанци били убивани .... и стигнали до Сан Стефано, където цял ден под дъжда очаквали заедно с руската армия султана да подпише договора.
Общо 1400 финландци тръгнали за бойните действия на Балканите и от тях имало само 1 жена - медицинска сестра... 22 са загиналите край село Горни Дъбник, където днес се издига паметник и на финландците между руските паметници.
Близо 300 финландски воини загиват от болести, предимно петнист тиф, който се разпространява от въшки... Епидемията се пренесла и в родината им, след като се върнали от фронта. Войниците били измъчвани и от бълхи, които "пътували" заедно с тях още от самото начало на войната... Сред мизерните условия – без храна, без топли дрехи, без подслон, финландците все пак си правели сауна, когато спрат за повече време.
Финландската гвардия пристига на Мраморно море, където свикналите на студ войници се изкъпват още през февруари..След подписване на договора от Сан Стефано част от финландските офицери посетили Истанбул и си купили различни сувенири. Ръководителят на гвардията през 1877 година генерал Георг Рамзей, също роднина на Сабира Сталберг, отнесъл в дома си кутийки с розово масло за жените в семейството, както и изключително издръжливите според него балкански коне за себе си и сина си, които след това отглеждал на север, разказва Сабира.
Преди години тя си поставя за цел да проучи и да събере данните за тези мъже, които и в най-тежките моменти на сраженията мислели за своите близки, както пише в проучването си финландския историк Сабира Сталберг.
В таванско помещение при наследници на генерала във Финалндия тя е намерила писмо на същия този генерал Георг Рамзей до семейството няколко дни след битката при Горни Дъбник : "Мой почитаеми ангеле Лили /съпругата Елизабет/! ...Битката се проточи цял ден. Аз съм съвършено здрав и читав. Тези офицери са тежко ранени:...Паднали в боя войници 24, ранени около 80. Моят казашки кон, на който яздеше лейтенант Вент, бе ранен в крака, Мастракеч, на който яздеше Ернрот, също бе ранен в крака, а на коня Цъкльо куршум отнесе едното око. ... Надяваме се, че Плевен няма да издържи дълго.
Искахме да Ви телеграфираме, но не приемат частни телеграми. Представям си Вашето безпокойство... Нацелувай хилядократно и трите деца. Съкровено благодаря на Бога и те прегръщам от дълбините на цялото си сърце, трогнат до сълзи. Вечно твой Джордж"
Сабира Сталберг събира в сборник тези истории и част от тях разказа за слушателите на Радио Варна. Ще ги чуете в интервюто.
В нейния род има няколко участници в Руско-турската война. Има и много предприемчиви хора, сред които първият човек, занимавал се с кино във Финландия - това е прадядо й Карл Емил Сталберг. Първият президент на страната е негов братовчед Каарло Юхо Столберг / 1865-1952/, заемал поста в периода 1919- 1925 година, а преди това е и председател на местния парламент. Написана от него конституция на Финландия се отменя чак преди няколко години.Сред по-далечните роднини на Сабира Столберг е и е Йохан Казимир Густавович Ернрот / на снимката, /който участвал в бойните действия в Североизточна България, а по-късно е военен министър на Княжество България /1880- 1881/ и дори за 2 месеца е министър-председател през 1881 година. Той е един от двамата чужденци, заемали този пост в най-новата ни история. Той е роден през 1833 година в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Преди години като лична цел Сабира приема да посещава всички места, където са били финландците. С нейна помощ и на Фондация "Лекти" – Варна, е възстановен единствения военен монумент на финландска бойна единица извън Финландия – този в село Горни Дъбник. "Заедно със Сабира и съмишленици в България и чужбина от 5 години правим опит да променим представата на чужденците към България", разказва предприемачът Иво Иванов. Така е и при представянето на изложба за българската история, "Отдавна... България", която Сабира е създала за националната библиотека на Финландия по повод председателството на страната ни на ЕС.
Какво означава националният празник на България Трети март за историка Сабира Сталберг, която изучава приноса на сънародниците си в българската история? Ще я чуете добре да говори на български език, но тя самата знае над 30 езика.
Това е заради научния ми интерес към историята на Източна и Централна Азия. Аз съм учила много езици, защото за да се занимавам с история, трябва да се четат много документи. За щастие обаче езиците са близки и ученето става по-лесно.
Знаехте преди това руски език?
Не, не знаех руски. Но българският не беше труден за учене, защото той е от индоевропейското езиково семейство, от което знаех доста, и така българският не беше проблем да се научи...
В скалата на езиците, които знаете, къде се намира по трудност българският език?
На 10-15 място. Аз съм учила и много класически езици, като латински и санскрит, които са доста по-трудни, тъй като няма къде да се упражняват реално...
От езиците в Азия - кои знаете?
Аз се специализирах в Китай, учих съвременен китайски и класически китайски, който е коренно различен от модерния. Учила съм корейски, японски, както и централноазиатските езици.
Как се справяте с всички тези езици?
Трябва да се поддържат. Когато човек учи чужди езици, те трябва да се упражняват, защото иначе влизат в "склада" на мозъка и става по-трудно да се вадят оттам. Ако трябва да говоря език, който вече е попаднал в "склада", отнема малко време, но той е там и го има... Затова се опитвам да поддържам десетина езика всеки ден. Слушам много радио. По Интернет сега няма проблем с това. Чета и много книги и вестници.
Обичате и да пътувате?
Аз много обичам да пътувам, обичам и книгите. И затова се заинтересувах от пътеписите. От много време събирам пътеписи на финландци, които са пътували по Балканите; писала съм и за шведите. Сега работя върху разширена книга за скандинавските пътеписи за България, защото има в тях много интересни теми. Първият скандинавец идва в България през 1658 година и в Силистра пие кафе, но това не му харесва. А днес Скандинавия е мястото, където се пие най-много кафе по света.
Скандинавци е имало на Балканите още по времето на цар Самуил и тогава те са се сражавали на страната на Византия срещу българите.
Финландците са известни и със сауните си...?
Първото, което финландците правят по време на Руско-турската война, когато останат по-дълго на едно място, е да си направят сауни. Изкопавали дупки направо в земята и понеже нямало облицовка от страни и на тавана от дърво, върху тях падало направо кал. Така те излизали от сауната още по-мръсни, но не се отказвали от топлите бани... Даже и офицерите ходели на сауни.
Днес всяко ново жилище трябва да има сауна. Но не всички обичат сауната и някои я превръщат в килери. Аз обичам сауната, ако е студено и трябва бързо да се стопля.
Но не съм типична финландка, защото не харесвам зимата и не ми е приятно прекаленото пиене. Там много е разпространен твърдият алкохол, а има много алкохолици във Финландия.
Освен това съм и по-разговорлива от типичните финландци. За българите винаги е голям шок гостуването на финландци, които обикновено са много мълчаливи и не споделят щастието си. Но когато искат да се оплакват, изведнъж стават много разговорливи...
С какво Ви спечели Варна?
Слънцето, плажа, хубавата храна... Мисля, че Варна има много потенциал. Хората са по-отворени към света, защото много хора са пътували по корабите и са видели свят. За чужденци е по-лесно да намери място в крайморски град.
Какво пишете в момента?
Пиша за скандинавските пътешественици в България през последните 1000 години. Ще бъде доста голяма книга, вероятно ще надмине 600 страници. Много е интересно да се разкаже например как през 1840-те известният датски писател Ханс Кристиян Андерсен идва във Варна...
За вълненията около Трети март, за емоцията на финландските войници в Руско-турската война от 1877- 1878 година, за .... в интервюто на Габриела Гаврилова със Сабира Сталберг
Централната избирателна комисия с явно вътрешно решение се отказва да бъде регулатор на целия изборен процес. Това коментира в интервю за Радио Варна изборният експерт проф. Румяна Дечева. По думите ѝ, при наличие на изборни нарушения, именно ЦИК е регулаторът, който трябва да направи необходимото, за да бъдат поправени грешките. Всички трябва да..
С официална церемония на Морска гара - Варна ще бъде изпратена поредната антарктическа експедиция с научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий". Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски. Екипажът се състои от 34 души, в него се включват и три дами. Този път сред учените има и двама орнитолози, които ще наблюдават птиците по..
„Война през два обектива: Там, където мълчанието крещи“ е съвместна и зложба на фотографите Олександър Барон ( Украйна) и Румен Сарандев ( България), която представя общо 40 фотоса. Тя ще се открие на 8 ноември в рамките на Петото издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ в Националния дворец на културата в..
Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..