Трети март - дългият път към успеха!

Иво Иванов е млад човек, който е наследник на поколения предприемачи.  Родът идва във Варна от Севлиево, където дядовците показвали на съвременниците си, че успехите са възможни, стига да не се отказваш и да търсиш изход от всяка ситуация. Така прави и той. Има участие в няколко международни компании, но споделя, че парите не са най-важното. Той иска да накара сънародниците си да повярват в себе си. Издава книги за българската история на скандинавските езици, където представя на чужденците и хубавите страни в характера на българите.

Трети март отваря нова страница в българската история, която показва едно нещо, което е много актуално и днес. Когато някои хора казват, че сега България има проблеми, че българите намаляват, че не сме единни... Когато днес говорим за Трети март, се оплакваме от настоящето...А тогава какво е било? Тогава България е била 2 милиона. Трети март трябва да ни напомни, че сме извървели дълъг път на изграждане от нулата в ситуация, когато някои са смятали, че няма да има...

Когато си мислим за националния празник, трябва да знаем, че всичко може да се повтори и да тръгнем от по-ниските позиции, където сме сега, напред - с правилната работа и с правилните хора!

Това го казвате като българин или като предприемач?

За развитието на една държава са нужни предприемачи. Тогава се развива селско стопанство, но то не се прави само с голямо желание за производство, то си има план...

Едно предприемаческо действие първо трябва да е "здравословно", за да не се самоунищожи. "Вдигането на крака" на страната е възможно благодарение на предприемачеството, а това съществува в България. Някои хора твърдят, че сме на последно място в Европа по този показател, но за мен това са някакви поръчки на чуждестранни субекти...

Като човек, който е част от системата, смятате, че не е така?

Абсолютно. В България самата икономическа ситуация стимулира предприемачеството естествено... Малък бизнес не съществува в Германия, Швеция, Финландия. Там има големи фирми или човек работи за някого.

В България може да има големи трудности, но все пак се изкарват пари. А там самата система не стимулира това "удоволствие".

В Австрия минималният осигурителен праг е 400 евро. Но държавата печели от един нает на заплата работник поне 4 пъти повече. Тогава кой ще иска да стимулира подобно нещо?

В България нещата са много пластични, изключително удобни за бизнес. Тук никой не ти слага такава преграда. А самият предприемачески дух идва от историята....

Във Вашия род далеч назад в годините има много предприемачи?

Така се оказа. На мен ми беше много интересно да откривам родовата история докато ми разказваха за дядо, който е от Севлиевския край. Някои роднини стигнали до Уругвай, Южна Америка. Неговият дядо бил току-що пристигнал в Америка, когато избухва Балканската война и той се връща, за да участва в сраженията...

Какви са били Вашите предци?

Във военно дело, има един чичо, който участва в авиацията, има и човек , който е преминал през фронтовете на Балканските войни и е оцелял. Наскоро попаднах на неговото военното канче за вода... Нямало е вечер, когато моят прадядо да не си направи добро легло, за да не ляга направо в калта на окопите... Тези неща никой не им ги е казвал, но това също е един предприемачески дух.Трябва да слушаш и себе си.

Още за предприемачеството у нас и в Европа - в интервюто на Габриела Гаврилова с младия предприемач Иво Иванов.