Миро Морски - от "Джанго Зе" до „The Turbans“ в Лондон. Или от "Луди жаби до "Синко мой"

Документалният филм „Синко мой“ на режисьора Павлина Иванова, който вече беше представен в София, ще има своята варненска премиера. Това ще се случи на  на 18 март от 19:00 часа във ФКЦ в рамките на деветото издание на София Филм Фест - Варна. Лентата разказва историята на Мирослав Атанасов – Морски, познат още като вокалист на групата "Джанго Зе". Той е варненец, но към днешна дата - емигрант в Лондон.  Посветил е живота си на музиката. След години лутане и крайности получава нов шанс за семейство и дългоочакван пробив като музикант.  Мултинационалната група, в която свири, е на път да запише дебютен албум и да излезе на голямата музикална сцена. Текстът, който той трябва да напише за една от песните се оказва неговата голяма възможност за помирение с миналото и нов поглед към бъдещето. „Синко мой" е един разказ за неспокойния син, отдадения музикант и помъдрелия баща, които съществуват е един истински талантлив човек. Режисьора на филма също е варненка . “Синко мой” е първият й пълнометражен документален филм. Оригиналната музика в лентата е на „The Turbans“ – интернационална музикална формация с участието на Миро Морски, съчетаваща вълнуващи традиционни близкоизточни и източноевропейски стилове и оригинални композиции в модерните си и енергични изпълнения.

С Миро Морски разговаря Мартин Николов:

- Много топла реакция имаше от хората. Много емоционални хора видях. Срещнах се със стари приятели. С хора, които не съм виждал от 20 години. Имаше много позитивни отзиви за филма. На мен много ми хареса. Беше ми интересно да го видя. Много е топъл. Много човечен. Много интересен и забавен. На някои места видях хора от публиката да хлипат. На други места имаше смях в залата. Страхотно беше.

- Защо се съгласихте да направите филм?

- Съгласих се, защото съм личен приятел от много отдавна с режисьора на филма – Павлина Иванова. Познаваме се много добре. Още от ученическите години. Ние имаме опит с нея. Работили сме заедно по видеоклипове. Не ни е за първи път. Вече снимаме два филма. Ако беше някой друг, който се опитва да влезе в живота ми с камера, то със сигурност щях да се замисля.

- Филмът за какво е?

- Става въпрос за музика, за любов, за живот. Гледайки този филм ставаш истински участник . Ставаш част от събитията. Много хубаво е направен. Няма нищо нагласено. Всичко е истинско. Чиста проба - кино на живо. Няма интервюта. Камерата е там и ние забравяме за нея.

- „Синко мой” е песен на „Тюрбаните”, един от твоите проекти.

- Да! Това е интересното. Тази песен се ражда по време на филма. Филмът проследява раждането й.

- Каква е разликата между Миро Морски от „Джанго Зе” и Миро Морски от „Тюрбаните”?

- За мен разликата е, че „Тюрбаните" могат да направят концерт и без мен. Случвало се е. Там аз съм част от колектива, докато при „Джанго Зе” пея песни, които съм написал. Аз съм този, който трябва да ги изпълни.  „Джанго Зе” няма как да имат концерт без мен. Поне за сега. „Тюрбаните” са колектив - многонационален. Аз съм малка част от него. Това много ме кефи.

- Човекът Миро Морски от тогава до днес, показан ли е във филма?

- Мисля, че да. Мисля, че може да се види човешката страна.

- Не се ли притесняваш, че излагаш себе си на показ - чувства, емоции, минало?

- Да! Не ми беше лесно да се реша на тази крачка, но същевременно много естествено показвам всичко. Филмът не се интересува толкова от подробностите в живота ми. Той засяга общочовешки неща. Много хубаво е поднесен. С много вкус. Мен нищо не ме подразни. Забелязах на места, че варненският ми акцент е в повече, но това е естествено.

- Кои скрити черти на Миро Морски представя „Синко мой”?

- Може да се види буквално, как се появяват думите на песните.

- Вие в „Тюрбаните” сте доста разнолики като националности...

- Да! Много е интересно. Различни характери сме. Всички там са супергерои. Всеки с неговите си качества и способности. Интересно е. То си е като филм. Даже и без камера.

- Какъв супергерой е Миро Морски?

- Гледам да се боря за любов, разбирателство, доверие. Доколкото е възможно. И за музика, разбира се. Това са ни оръжията-инструментите. Всеки с инструмента си.

- Кога ще дойдеш във Варна?

Добър въпрос. Не знам. Надявам се... Сега пропускам една възможност. Има празник на гимназията. Говоря за гимназията, която съм завършил - ІV Езикова. Няма да мога за съжаление. Надявам се да дойда лятото.