Различният път към успеха

Как да бъдем успешни, да преследваме цел и да я постигаме? За преоткриването на собствените ни възможности и шанса, който сами трябва да си дадем, за да успеем - е следващият разговор с 28-годишния Петър Пройков, възпитаник на Икономическия университет, сега част от екипа на Фондация „Заедно в час”. 

Христос Воскресе!

Воистина Воскресе!  Казвам се Петър и в момента работя във Фондация „Заедно в час” като преди да стана част от екипа бях учител в продължение на две години. Търсих възможности хем да остана в близост до образователната система, хем да продължа кариерното си развитие в посоката, в която бях тръгнал преди това. Аз съм завършил международни икономически отношения  във Варна  и имах голям интерес да се занимавам с маркетинг, с човешки ресурси. В един момент се оказа, че има точно такава позиция в екипа на „Заедно в час” и това което правя вече три години е да помагам на хора да видят още една кариерна възможност, да разберат как тя може да им бъде полезна и едновременно да развиват себе си и своя потенциал.

Казахте „още една кариерна възможност да види човек в себе си”. Сигурно във всеки от нас има по няколко такива възможности, но какво ни пречи да ги видим?

До голяма степен средата. Всеки човек е фокусиран върху това, което го обкръжава. До момента, в който не се появи някой страничен човек, който да каже: „Ето виж, ти имаш и друга възможност.”.

Това свързано ли е с някакъв риск, който ние трябва да поемем?

Промяната винаги е свързана с риск и с някаква несигурност. Но това е важното нещо. Ако винаги работим и правим това, в което се чувстваме комфортно – означава, че винаги правим едно и също нещо, което вече сме овладели на едно перфектно ниво.

Може ли да се каже, че това, за което говорите  е валидно предимно за младото поколение, което тепърва се изгражда?

Има разминавания със сигурност от гледна точка на поколенията. Младите са по-гъвкави и имат по-малко ангажименти, които да ги спират.

И май не ги е страх толкова?

Възможно е. При мен беше точно такава ситуацията. Тъй като съм си родом от Варна знаех, че не мога да работя в града като учител по програмата, но исках да го направя. И си казах – добре, тръгвам, да става каквото ще.

Това ли е различният път към успеха?

До някаква степен – да. Според мен е много важно да имаш ясна цел и да знаеш какво ти е нужно, за да можеш да я постигнеш.

Има ли формула на успеха?

Може би това човек  да знае, че никой не му дължи нищо. Той самият трябва да се труди, да търси възможности и да не се отказва, когато се сблъсква с някакви препятствия.