Иво Симеонов, летец: Всяка сутрин ни изпращаха с прегръдки, защото не знаеха дали ще се върнем вечерта

На днешната дата 12 април отбелязваме международния ден на авиацията и космонавтиката. Датата е свързана с годишнина от първия полет на човек в Космоса.

За страстта да си високо в небето, за рисковете на професията и за хуманността във всички сезони на живота разказа в сутрешния блок на Радио Варна "Новият ден" капитан о. з. Иво Симеонов – пилот от Военновъздушните сили, днес - един от отговарящите за спасяването на човешки животи на хеликоптерната площадка на Университетската болница ”Света Марина” във Варна. Летял е на изтребители в Авиобаза Добрич, след това на хеликоптерите на морската вертолетна авиобаза „Чайка”.

- От колко години сте във въздуха?

- От далечната 1972 година на миналия век...

- Какво е чувството?

- Не знам как да го опиша,... за някой е чувство, други ахкат, охкат. За нас беше работа.

- А как избрахте тази професия - случайно или не съвсем?

- Как да Ви кажа... Тогава младите хора се насочваха към учебни заведения. На мен ми беше подсказано, даже се шегувах, че съм с партийно поръчение.

- Помните ли първия си полет?

- Свръх напрежение е... Какво да се запомни, излиташ, след няколко минути кацаш и това е. Беше в Долна Митрополия.

- Някога страхувал ли сте се за живота си?

- Да, страхът е човешко качество, който казва, че не го е страх, значи лъже.

- Кога преодоляхте това чувство на страх?

- Още в началото се преодолява. Така се готвехме, че никой не е мислил, че се страхува.

- Помните ли най-екстремния и опасен случай нависоко в небето?

- Няма пилот, който да не е преживял нещо, но много от нещата си остават само за нас.

- Включително и семействата Ви не знаят детайли?...

- Те горките знаеха какво става и всяка сутрин ни изпращаха на вратата с прегръдки, защото не знаеха дали ще се върнем вечерта. От моя випуск загинаха 12 човека при изпълнение на служебния си дълг.

- Хуманността в професията във всички сезони на живота ли е това, което най-силно Ви мотивира да работите и до ден днешен?

- О, не знам. Това може би си е даденост на човешкия организъм. Да Ви кажа честно даже и един аспирин не съм пил, никакви лекарства. Може би си е ген. След един месец навършвам 67 години.

- Давал ли сте си сметка колко човешки животи сте спасявали, благодарение на работата Ви с въздушната спешна помощ?

- Един човешки живот да спасим е успех. На площадката осигуряваме кацане и излитане на хеликоптери, които извършват тренировъчни полети или карат ранени към нашата болница, или от нашата болница към София понякога. Германия има 170 такива хеликоптера, Румъния има 14 оборудвани хеликоптера с медицинско оборудване за спасяване с екипажи - пилоти и лекари. При тях може да започне доболничната помощ още на борда на машината. Като гледам колко млади хора гинат по пътищата... това е най-лесният начин за спасяване на човешки живот.

- Кой е най-ценният урок, който сте научил през тези години във въздуха?

- Дисциплината за мен в работата е основата на всеки успех. Няма ли дисциплина - нищо не се получава.