Доволни сме от резултатите от археологическото проучване на крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна, каза ръководителят на обекта Игор Лазаренко, който е и директор на Регионалния исторически музей във Варна. Учените са намерили триъгълна оловна плоча с триумфиращ конник, който няма аналог досега в българските земи. Доволни са от добре запазената патрица – релефно изображение на Свети Йоан Кръстител.
С Игор Лазаренко разговаря Габриела Гаврилова:
Това е обект, на който се работи нормално – без бързане, защото няма работа по инфраструктурен проект. Така може да проучваме малки площи в дълбочина – до 4 метра се проверява стратиграфията. Така открихме, че нос „Свети Яни“, който вече не съществува, е бил обитаван още от времето на късния халколит до началото на 15 век. Досега не знаехме кои са най-ранните пластове, а се оказа, че те са много преди ранна Византия и дори Рим.
Каква е датировката?
Пето хилядолетие преди Христа. Открихме керамика от късния халколит. Не сме открили селище от тази епоха, но е възможно и това да се случи, защото наличието на керамика предполага да има такова.
Има данни за живот в района на крепостта „Кастрици“ от времето, когато е Варненския халколитен некропол?
Да. Може да не е точно тогава, но е в рамките на същото хилядолетие. За първи път сега на това място се открива керамика. Имахме информация от времето на Карел Шкорпил, която съобщава за каменни брадви, намерени в района.
Това не са уникални керамични фрагменти. Те са характерни за епохата, но са интересни за самото географско място.
Какво още открихте при проучванията ?
Една бронзова патрица. Това е метален модел за изчукване с релефно изображение на Свети Йоан Кръстител. Много хубав паметник. С колегите се шегувахме, че хората са го направили и са го оставили в земята, за да се патинира и да си го намерим ние. Той е емблематичен паметник за средновековната торевтика, най-вероятно.
На същото място попаднахме на триъгълна оловна плочка с триумфиращ конник. Според колегите той няма аналог в българските земи. Търсим паралели, ще видим какво ще се окаже. Има различни мнения, но към момента се придържаме към версията, че това е триумфиращ конник от Средновековието, вероятно от 14 век.
От какъв метал са изработени?
Патрицата е бронзова, а конникът е от олово. Той е колкото цигарена кутия, а патрицата е приблизително като монета от 2 лева.
Дали са местно производство?
На самия обект Кастрици сме намерили много патрици и матрици. Като казвам много – имам предвид 4-5 паметника. Но за едно селище това не е малко. Най-вероятно някой е произвеждал накити в района. Това е пристанищно градче, предполага се, че е имало и някои, който го е правел.
Патрицата насочва към хубавите византийски образци на металополастиката. Но не е хубаво да подценяваме българите. Вероятно и те са могли да направят нещо красиво за изработка на релефно изображение от благороден метал.
Как го датирате?
14 век. Намерен е в пласт от този период, и типа иконография е оттогава, както и гръцките надписи.
Намерихме около стотина монети от различни епохи. Те са от цялото Черноморие, има и от Средиземноморието. За първи път открихме монета от Сицилия от края на 14 век. Това не е изненадващо, защото преди откривахме монети на Венеция, на Пиза, но е хубаво за разнообразието от монети в региона.
Има ли повече пари за археологически проучвания тази година?
С около 30 процента повече са средствата от държавния бюджет. Около 84 000 лева са парите за проучвания. С такова финансиране са разкопките на Кастрици, Джанавара, княжевския манастир „Св. Богородица“, Марцианопол в Девня, крепостта Петрич кале, халколитните селища в местността „Курията“ в община Суворово и в местността Бабата в община Аврен. Отделен договор е сключен за проучванията на крепостта на нос „Св. Атанас“ в Бяла. Тази година държавата е отпуснала значителни средства за разкопките във Варна и на други места в страната.
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..
С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..
Пазаруването в магазини на големи хранителни вериги е всекидневие за много хора у нас. Във всички варненски квартали вече има такива супермаркети, които много хора ползват като квартален магазин – не за да пазаруват на едро, а за да си купят продукти, с които да приготвят вечерята след работа. След работа са и най-натоварените часове в..
Увеличаване на всички пенсии, приемане на закон за възрастните хора, който ще даде възможност за социална защита и предпоставка за европейско самочувствие и достоен живот на пенсионерите, безплатни здравни грижи и обслужване в съответствие със стареенето, понижаване цените на лекарствата за пенсионери и инвалиди. Това са част от исканията на..
Разкриването на участъци на полицията и на пожарните служби на територията на курортните комплекси ще даде по-голяма сигурност за безопасността на туристите, които почиват в тях. Това каза в предаването „Новият ден“ Красимира Стоянова от Сдружение „Българска хотелска асоциация“. В курортите край Варна такива участъци има само в к.к. „Албена“,..