KAMELOT на Варна Мега Рок

KAMELOT са една от малкото групи – пример за успешна смяна на вокалиста. Дори и при най-големите не се получи. Tommy Karevik обаче пасна като дялан камък в бандата. И вече има трети албум като фронтмен на KAMELOT. „The Shadow Theory” беше една от причините за разговор с вокалиста. Втората – фестивалът „Varna Mega Rock”, където групата ще представи новия си диск. 

Предлагаме Ви интервюто на Мартин Николов с Tommy Karevik (KAMELOT)...

  – Привет, Tommy, как се чувстваш след края на записите на новия албум на KAMELOT?

Tommy Karevik - Добре, в момента, се чувствам много добре. Точно издадохме албума и той се приема страхотно от феновете. Чувствам се невероятно. Както обикновено работата по него беше много. Всички сме много щастливи, когато заедно постигнем успех в края. Цялата предишна година работихме по идеи и демота. Материалът беше събрано при Sasha Paith през ноември и декември

- Това е третият албум с KAMELOT, как виждаш развитието на бандата с твоето участие в нея?

Tommy Karevik - Отговорът на този въпрос не е много лесен заради това, че съм част от целия този процес. В момента се опитвам да съм по-съсредоточен и ангажиран с живите участия. Концертите трябва да са малко по-лични и по-отплащащи се за нас, както и възнаграждение за феновете. За това и сме насочили усилията си в тази посока, когато става дума за публиката, за хората, които ни чувстват близки, които пеят с нас и участват активно в шоуто ни. Опитваме се да направим така, че те да се чувстват като част от преживяването. Мисля, че се справяме много добре в тази посока. Също така ако погледнеш стила на KAMELOT от началото до сега, ще усетиш, че сме малко повече пауър метъл от преди. Бих отбелязал, че новият ни материал е малко по-модерен, оформен в по-съвременна опаковка така да го кажа.

  – „The Shadow Theory” звучи едновременно епично и модерно, както отбеляза. Естествен процес ли беше това или беше нарочно търсене на нови пазари и по-млади слушатели?

Tommy Karevik - На първо място не вземаме под внимание мнението на хората за онова, което те си мислят, че ние трябва да правим. В основата на KAMELOT са нашите желания за изграждането на албумите на групата. Също така с времето музикалният ни вкус се промени. Аз например не слушам същата музика, която съм слушал преди десет години. По този начин имаме нови влияния и нови източници на вдъхновение. Това развитие може да се усети в „The Black Halo” през „Ghost Opera”, където групата става по-достъпна за всякакъв тип слушатели, а не само за истинските фенове на метъла. Направихме така, че да задържим посоката от тези два албума. Това е музиката, която харесваме и искаме да създаваме. Не знам дали това отговаря добре на твоя въпрос…

  - KAMELOT са активни повече от 25 години, по-трудно ли е днес да се създава музика за новото технократско общество?

Tommy Karevik - Това, което можем да правим, е онова, което ни определя като група. Този път се спряхме на сюжет, повлиян от научната фантастика за антиутопичното мрачно бъдеще, което ни позволи да пренесем нови елементи в музиката на KAMELOT като футуристични звукови ефекти. Не сме го мислили нарочно, но се получи много добре. Защото от „Silverthorn” и особено с „Haven”, както и се надявам още повече сега с „The Shadow Theory”, постоянно израстваме и достигаме до по-млада аудитория. Което е страхотно да се види. Концертите ни се посещават от много младежи, които познават бандата основно от последните албуми. Чувствам се много горд, когато мисля за тези процеси.

  – „The Shadow Theory” е албум изграден върху три стълба – „Империята на сянката”, „Ключът на сянката” и „Стената на сянката”…

Tommy Karevik – „The Shadow Theory” не е концептуален албум като „Silverthorn” или „The Black Halo”, в които имахме герои и развивахме техните истории. Този път по-скоро се опитахме да обобщим гледните ни точки по отношение на това, как изглежда света за нас днес и как си представяме бъдещето. Thomas предложи идеята, основана на теорията на Карл Густав Юнг, че всеки от нас има сянка - лично несъзнавано или – обикновено потиснати преживявания и спомени, неприемливи за Аз-а. Обаче искахме да направим албума по реален, да покажем нашия поглед за онова, което представлява светът днес. Гледал ли си сериала „Mr. Robot”? В основата му стои същата идея, която е залегнала в концепцията на нашия албум – парите и властта са концентрирани в един процент от обществото и този един процент манипулира останалите 99 процента – принуждава ги да правят онова, което този един процент иска. Процентът с властта и парите кара хората да мислят, да говорят и да действат по определен начин, но без да го осъзнават. Това е „Империята на сянката” или „Империята в сянка” – лидерите на обществото, които не са под прожекторите. „Ключът на сянката” в историята е съпротивителното движение на просветените хора, които са в основата му. Идеята е, че ако си осведомен и имаш информация, решенията, които вземаш, ще бъдат резултат от твоите стремежи и ще бъдат за твое добро, а няма да са породени от желанията на друг. А „Стената на сянката” е димната завеса, с която „Империята на сянката” обгръща очите на хората и замъглява съзнанията им, за да не могат да действат и реагират самостоятелно – това е метафора за войните, религиите, образованието – всичко, което може да ни провокира да мислим по определен начин.

  - Защо артисти като Вас искат да са свързани с реалността?

Tommy Karevik - Защото това се отнася за отговорността, която носим. За нас музиката е и послание. По някакъв начин ние сме вестители. Не мога да говоря за други групи, но за нас е много важно да предоставим на хората нещо истинско, да им отворим очите за действителността. Не пеем за дракони и замъци през цялото време, а по-скоро за реални неща, като чувства, страхове – за всичко онова, с което хората могат да се отъждествят в реалния живот. Така аз гледам на музиката. За мен тя не е нещо измислено. Не е нещо, с което не бихме могли да се свържем и не бихме могли да изпитаме истински чувства.

  - Много хора смятат, че музиката е за забавление…

Tommy Karevik - Според мен хората искат да се свързват с нещо истинско. Този процес те кара да се чувстваш добре. Ние винаги се опитваме да дадем зрънце надежда, дори когато навираме тази антиутопия в съзнанието на слушателите. Ето, имаме „Ключа на сянката” – Съпротивата – ключа към собственото щастие така да го кажем. Колкото си по-просветен, толкова по-свободен се чувстваш. Защото не трябва някой да ти казва как да се чувстваш, не трябва да слушаш какво трябва да правиш и как трябва да се държиш. Можеш да бъдеш субект, не обект. Да имаш идентичност. Можеш да бъдеш свободен да вземаш собствени решения, които са резултат от собствените ти желания, а не от заповедите на някой друг.

  - В „The Shadow Theory” има много гостуващи музиканти, но този път с вокали участва не Alissa White-Gluz, а Lauren Hart…

Tommy Karevik - Направихме промяната, защото постоянно се развиваме. Миналото си е минало. Създаваме нов материал, който е основата да вървим към бъдещето.

  - В новия албум свири и нов барабанист Johan Nunez – каква е неговата роля за звука на диска?

Tommy Karevik - Той се включи чак за записите на албума. Свърши страхотна работа. Звучи супер в песните. На живо все още не сме свирили, но не се съмнявам, че и на живо ще бъде убийствен. Той следва завета на Casey Grillo, който беше с KAMELOT в продължение на много години. Влезе в неговите обувки от раз. От личен опит знам, че да заместиш някого, не е толкова лесно, но ако си отговорен и полагаш усилия, всичко ще се получи, както трябва.

  - След толкова години в музикалния бизнес, чувствате ли напрежение, че едновременно трябва да сте верни на корените си и в същото време да създавате нещо ново?

Tommy Karevik - Винаги искаме да създаваме нещо ново. Но в същото време, както отбеляза, трябва да сме в унисон с традиционния звук на групата, защото това обичат и очакват хората от KAMELOT. Не можем да си позволим да сме много по-различни от него, а никога не сме си го помисляли. Винаги си позволяваме нови елементи. В „The Shadow Theory” сме по-модерни, китарите са изнесени на преден план. Не винаги трябва да се променя музикалната посока, може да се промени звука, който в този албум е много по-директен, по-обемен с изнесените китари.

- Когато една група се създава, музикантите се стремят да изградят собствен звук. Идва ли момент, в който този звук, поставя ограничения?

Tommy Karevik - Да, по някакъв начин е така. Стига се до момента, в който звукът те ограничава, защото трябва да се съобразяваш с изградения. Обаче това е звукът на групата. Когато искаме да създадем нещо ново, защото ние харесваме различни стилове музика, имаме свободата да го направим на друго място. Но в KAMELOT няма как да си го позволим, защото сме изградили наследство, имаме фенове, които ни харесват такива, каквито сме и в същото време това е музиката, която обичаме да изпълняваме и да създаваме заедно. Аз например слушам композитори, които създават коренно различна музика, но в KAMELOT правим това и нищо повече.

  - Когато пееш в KAMELOT използваш ли целия капацитет на гласа си или има някакви ограничения, с които трябва да се съобразяваш?

Tommy Karevik - Не точно. Ние свирим много на живо. И трябва да се съобразяваме с това. Защото ако искаме винаги да сме във форма в продължение на 30 концерт в месеца, както ни се налага да правим днес, трябва да се грижим за себе си. Няма как да си позволя да крещя като за последно. Защото в един момент няма да мога да изпея нито една нота. Това е от една страна. От друга не харесваме вече супер високите вокали. И това вече опира до личните предпочитания.

  - Къде се приема по-добре музиката на KAMELOT – в САЩ или в Европа?

Tommy Karevik - Положението при нас изглежда много добре, защото навсякъде ни приемат по един и същи начин. Където и да отидем да свирим. Преди бяхме много по-добре приемани в Европа, но днес и американските фенове се отвориха за KAMELOT, което е наистина страхотно.

  - Предстои Ви концерт в България…

Tommy Karevik - Ще бъде невероятно. Ще свирим на фестивала „Varna Mega Rock”. Групите, с които ще бъдем са страхотни. Нямам търпение отново да излезем пред българската публика. Преди време бяхме в Каварна. Беше фантастично преживяване. Харесва ми да излизам пред вашата публика, а българските фенове са много отдадени. Ще бъде невероятно.

Цялото интервю може да слушате в прикачения звуков файл: