Данаил Николов е член на Асоциацията на автохтонните породи. Трудно е всичко в сектора на животновъдството в България, разказва ветеринарният лекар. Защо?
Бизнес в животновъдството е силно казано. Това е болна тема. Там ангажираността е 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Липсва работна ръка като цяло. От селото няма как да се намерят работници. Навсякъде в животновъдството работят хора от малцинствата.
Ливадите за паша?
Районът е специфичен. Той е на границата на Добруджанското плато и през лятото се засушава.
Ние гледаме местни породи овце.
Високопродуктивните съвременни породи по-трудно биха се приспособили към местните условия.
Имате пасищно отглеждане?
Да! Основно. Може би 8-10 месеца в година.
Само зимата, когато е покрито със сняг, ги храним в обор.
И кравите са така. Основно пасищно, с малко добавена храна сутрин и вечер. По цял ден са на пасищата, което предполага, че попадат в категорията на щастливо отглежданите животни.
Има интерес към продукцията.
В последно време хората започнаха да правят разлика между животни, които са отглеждани в промишлени комплекси, които приличат на концлагери, и тези, които са отглеждани свободно по пасищата.
Тази година проблемите в животновъдството? Чумата в Странджа?
Слава Богу, тя е далеч от нас. Аз съм ветеринарен лекар и смятам, че тези заболявания, подобни на чумата, проблемът с тях малко се преекспонира и колегите не се оставиха да си свършат работата.
Преди 2 години с болестта „син език“ не се направи необходимото по границата и за 2 седмици цялата страна „пламна“.
Ние още се възстановяваме. Част от животните умряха, а тези, които преболедуваха и оцеляха, имат намалени продуктивни качества и по-бързо ги бракуваме.
След колко години?
Стадото периодично се обновява. Технологично около 20 процента трябва всяка година да се оставят млади животни. Ако няма желание да се увеличава стадото.
Каква е изкупната цена на млякото?
Тази година още по-ниска! Но аз успях да съм независим от монополистите, които диктуват цените.
Преди три години „затворих“ производството. Направих малка мандра за собственото производство, която да преработва само моето мляко. Нямам проблем с реализацията. Когато затвориш цикъла, печалбата става по-осезаема. Колегите, които нямат мандри, зависят от големите монополисти, те им „извиват“ ръцете, оплакват се, но на „арменския поп“.
Вълна и кожи изкупуват ли се?
От 2 години вълна не се изкупува. Изхвърляме я. Така е и с кожите. Преди няколко години се изкупуваха по 10 – 15 лева, но вече и тях никои не ги търси.
Разчитаме на приходи единствено от мляко и агнета, но според колеги, и те не са на реални.
Не може овчето мляко да е лев и нещо, и в средата на лятото големите мандри да спрат изкупуването му.
В момента поне 5 човека ми звънят и молят да им взема млякото, защото няма какво да го направят. Но аз нямам капацитет, а и право, защото съм регистриран само за моето мляко.
Вие членувате ли в някаква организация, асоциация?
На Асоциацията на местните породи.
Всичките ми животни са от стари изчезващи породи.
Имаше проблем с климатизацията на калоферските козички – 80-90 процента от донесените.
Тези, които се родиха тук, вече нямат проблем.
Те имат специфична дълга козина около 25 сантиметра, но при нас не успява да стане такава.
Затова смятам, че те не са удачни за нашия район.
Пътят е труден?
Труден, стъпка по стъпка, кога успешни, кога разочароващи, но сме се хванали на хорото и няма отказване.
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..