Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музиката на АББА - за всяка емоция и всяко поколение

Георги Тошев е журналист, работил е в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност, е предаването ,,Другата България”. "Mamma Mia! Филмът. Продължението" е втората му книга, вдъхновена от шведската група АББА, за която той  говори с много любов.

Какво беше твоето запознанство с АББА?

В края на 1975 г., когато в България достъпът до западна комерсиална музикална продукция беше твърдо ограничен, имаше културни центрове, в които се продаваха плочи. Това беше немалка особеност и предизвикваше големи опашки. Така родителите ми и леля ми се озоваха с по една музикална плоча, едната, от които беше прочутият едноименен албум на АББА, от същата година, който ние наричахме ,,колата”, защото на неговата обложката групата е снимана в кола. Плочите на АББА ми направиха впечатление на фона на останалите албуми, които моите родители имаха.

Това, което ме грабна още тогава беше хармонията в музиката им, тяхната мелодия,

а по-късно ги видях и в телевизионна програма, прокраднала се по Българската национална телевизия, тогава и ми направи впечатление, че те бяха две много приятни двойки с изключителна хармония и музика. През годините тази любов премина вече в нещо много по-трайно и сега, когато заедно с моята дъщеря гледаме и продължението на филма ,,Мама Миа”, разбирам чрез текстовете, че АББА са създавали музика за всеки вид емоция на човек, има за свалката, любовния трепет, за момичешките и момчешки лудории, за беснеенето в петък вечер по дискотеките, има за разделите, има меланхолия. На по-късен етап дори тяхната социална ангажираност, без тя да бъде плакатна, показва отношение към всичко това, което се случва в един човешки живот.

Дали щяха да бъдат толкова популярни, ако не пееха на английски?

Питал съм някои от тях, и Фрида, и Бени категорично смятат, че няма да бъдат. Неслучайно първите им записи са на шведски език, всеки един от тях има своята кариера, но Стиг Андерсон, петият член на групата или техният мениджър е човекът, които след като чува техните записи и решава да ги продуцира през компанията си ,,Полар мюзик”,

взима решението, че трябва да записват на английски

и така всъщност две влюбени двойки влизат в едно звукозаписно студио. В началото на общата им кариера, мъжете са водещите вокали, но постепенно се разбира, че разковничето на този уникален звук, който създават АББА, запазената марка, са гласовете на Агнета и Фрида и оттам насетне с ,,Ватерло”, ,,Евровизия”, всичко, което следва, доказва, че продуцентският нюх е това, което извежда групата и тяхната музика на световната сцена.

Какво се крие зад фасадата, която публиката познава?

В крайна сметка много преди АББА да обявят в края на април тази година, че са се събрали, за да запишат две нови песни, аз успях да интервюирам всеки един поотделно, както и много хора от екипа им, директора на музея, техния официален биограф - шведския журналист Карл Магнус Палм, събрах много и различни информации, които се превърнаха във филм, който се занимава с

феномена АББА

и с всичко онова, което остава скрито през годините. Повярвайте ми, от дистанцията на времето човек е много по-безкомпромисен да види миналото си, да ревизира творчеството си, много различни бяха чувствата ми, докато разговарях с тях.

Ако някой те помоли да запееш веднага една песен на АББА, коя е първата, която ти идва наум?

,,Имам една мечта”, защото ми е много балканска, затова: ,,Аз вярвам в ангели”. Това, че вярваме в ангели е толкова хубаво, защото в този свят, в който демоните са като че ли повече от ангелите, е страшно хубаво поне за миг или три минути, колкото е дълга една песен, да те оттласне някъде другаде. Неслучайно това е една от песните, които имат толкова много кавър версии, което е страшно хубаво, защото това означава, че има една музика, която се възприема на различни нива, по различни начини, но в крайна сметка това според мен е и мисията на изкуството, да ни обединява, да ни заразява. Разбира се, че вкусовете са различни, но съм сигурен, че всеки един от нас си има в личната плейлиста поне една песен на АББА.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20