Мидата - първата монета на древността

Изложба „По пътя на спондилуса" откриха в Археологическия музей. Тя проследява търговските контакти между Егейско и Черно море. Експозицията е посветена на 30-годишнината от морската експедиция с водолазния кораб „Камчия“.

Постери разказват за ролята на мидата в търговията в праисторическата епоха. Изработени от мекотелото гривни, медальони, идоли и апликации за дрехи са открити в цяла Европа. У нас най-големи количества са намерени в некрополите край Варна и Дуранкулак.

Плакатите проследяват в картини експодицията – историята на мидата и плаването. За инициатора на изложбата – археологът Теодор Роков, най-ценен е макета на кораба, който вече не съществува в този си вид, и компаса на капитана. Мидата е ценна заради външния си вид. Черупката е много голяма и твърда. В необработен вид е наситено червена, а след обработка става бяла, обясни археологът. Заради тези визуални характеристики спондилусът е бил много желан от хората в древността и всъщност с нея е извършвана първата разменна търговия – определен предмет срещу всякакви други ценни стоки, каза за Радио Варна Теодор Роков.

Капитан Веселин Венков разказва, че много се гордеел със здравината на кораба "Камчия“. Той е правен от български строители по Южното Черноморие, които използвали дъб от Странджа и бор от Родопите. Дори след четвърт век коритото на кораба било много здраво за изненада на специалистите, които направили проверката. Родните майстори използвали естествено извити дървета. Дори „превивали“ млади дъбове – връзвали върховете им към земята и ги оставаля да растат така, за да може след това без много намеса да оформят коритото.

Затова строените по тази технология на пръв поглед морски съдове си приличат, но когато ги погледнеш, има разлика, обяснява капитанът. Той има 30 години опит като водолаз. Нямал документ да пътува в Средиземно море и като негов ръководител трябвало да бъде човека, който съдействал административно да се разреши пътуването извън пределите на тогавашния „социалистически лагер“. Това си имало своята цена – екипажът бил от 9 човека,като „най-важният“ бил политическия ръководител. Това, че били от „другата страна на Желязната завеса“, се отразило и на отношението към тях в Гърция. Запечатили техниката им още във второто гръцко пристанище.

Капитанът разказва, че били единственият малък съд, който напускал българската граница. Той още пази „живи“ спомените от красивите гръцки брегове, най-старото моряшко светилище на остров Самотраки, манастирите на Атон и богатия музей в Солун.

Научните ръководители на експедицията били проф. Михаил Лазаров и Иван Иванов от Варненския архелогически музей, които се държали много топло с моряците, продължава спомените си кап. Веселин Венков. Тях той е описал в книга за пътуването, която има второ издание, а вече за печат е готова и шестата му книга.

Експозицията „По пътя на спондулиса“ ще остане подредена в Археологическия музей до средата на декември .