Канадската акапелна група Cadence: Инструментите са за хирурзите!

Четирима мъже, четири микрофонa и никави инструменти!

Канадската мъжка вокална група Cedence вече 20 години обикаля света и радва почитателите си. Дейвид (баритон, бас и вокална перкусия), Рос (тенор), Лукас (тенор) и Курт (бас и вокална перкусия) са базирни в Торонто. Независимо дали се представят в джаз клубове и концертни зали (винаги разпродадени!), музикални фестивали или в образователната дейност, на която също са се посветили, Cadence  винаги носят заразителна енергия и невероятен разамах във всяко изпълнение. Четири от албумите им Cool Yule (2011), Speak Easy (2010), Twenty for One (2005) и Frost Free (2000) са спечелили множество отличия и са били номинирани за престижни награди, включително и наградите "Джуно". Последният им албум излезе тази година със заглавие "Home". 

Инструментите са за хирурзи! - шегуват се певците от CADENCE. 

В "Акапела с Крис и Кос" канадската група звучи с песните "Sunshine" и "Hit That Jive Jack", а подробности за тях чуйте в звуковия файл.

Кос: Когато имаме толкова малка група, всеки трябва да е наясно с ролята, която заема. Те са част от един динамичен организъм и е много важна и специфична ролята на всеки един. Владеенето на инструменти и музикалното образование е много съществено по принцип за пеенето в акапелна група. Четиримата сами аранжират музиката си. Обазованието им и този опит като инструменталисти им дава това изключително предимство. Макар и да има текучество в групата те се реализират много добре професионално. Много от тях в последствие намират други професионални и световноизвестни групи, в които да се реализират. Например Кевин, който е оригиналният бас на групата - чухме го да солира в "Sunshine" - вече е част от небезизвестните The Swingle Singers и е един от техните главни аранжори и вокални пекрусионисти. 

Крис: Съгласен ли си, че аранжиментите им са по-класически?

Кос: Зависи, защото в различните композиции търсят различни ефекти. Това, което ще чуем след малко, е имитация на биг бенд. Вътре се чуват различни похвати, които се изпозлват в суинга, в импровизаионните моменти. В този смисъл подходът е класически, но по начина, по който те го изпъляват с ефектите и чувството за хумор, прекрачват някаква граница и започват да звучат много модерно и интересно. 
(...)