До Лондон и назад

Д-р Вълкан Иванов е хирург и консултант по онкопластична хирургия на гърда. След 7-годишен престой в Обединеното кралство и с натрупан значителен опит в областта на хирургията на гърда се завръща в България.  Във Великобритания обществото е подредено, всичко се случва, когато трябва да се случи, дори и най-баналното "автобусите не закъсняват", не се притесняваш как ще си платиш сметките, но в един момент, когато навлезеш в тяхната матрица, разбираш, че трябва да се придържаш към едни строги правила и в момента, когато започнеш да ги анализираш и да поискаш да направиш нещо по-добро, осъзнаваш, че системата те заплашва да те изхвърли, споделя д-р Иванов.  Той признава, че се е върнал, понеже има дълг към България и за него има голямо значение дали ще помага на българските или на английските пациенти. Какъв е опитът от Англия, който варненският хирург се опитва да приложи у нас, чуйте в разговора на Емилия Николова с д-р Иванов:

-  Това направление, което сега се обособява в Англия е онкопластичната хирургия. Преведено на български това е хирургия на гърда – от диагнозата на заболяването до реконструкция на самата гърда. Това, което в България не се прави са т.нар. локализирани ексцизии т.е. карциноми на гърдата, които клинично не могат да се открият, а се откриват само на профилактични прегледи, да се отстранят на стадий нула, когато заболяването не е животозастрашаващо, а процентът на излекуване е над 95%. Статистиката, която си водя показва, че за 2016 и 2017 година имам 168 оперирани карцинома в Англия, а през юни тази година пак там оперирах 40 карцинома.

-  На стадий нула ли са тези карциноми?

-  Не, това е обща група пациенти. Тези със стадий нула са около 80 % от всички операции. Високият процент се дължи на факта, че в Англия има  строго определена система за профилактика на рака на гърдата или т.нар. скрининг. Всяка жена на възраст от 50 до 70 години получава писмо със записан час за мамография. И така се спестяват много пари на здравната система.

-  У нас няма подобен скрининг, а профилактиката се провежда единствено кампанийно.

-  Да, има такива фондове по линия на Европейски фондове. Например по програмата „Спри и се прегледай“ между 2009 и 2014 година са изхарчени няколко милиона евро, за да се диагностицират 90 карцинома на гърда. Не смятам, че сме толкова богата държава, за да си позволим подобен лукс. Мои колеги лични лекари също не са наясно с тази скринингова програма. Те казват, че правилата се променят с такава скорост, че се страхуват да ги приложат, защото всяко следващо отменя предходното и в един момент те са в нарушение. Добра практика бяха мобилните рентгенови единици, които навремето правеха профилактичните мамографии. Ако се въведат отново и ако има национална профилактична програма, то тогава ще се появи необходимост от хирурзи като мен, които могат да оперират микроскопични карциноми на пациенти, които без профилактика, трудно биха разбрали, че имат такова заболяване.

-  У нас всяка година се увеличават парите за здраве, българинът обаче става все по-болен. Ако вие бяхте в позицията на здравен министър, какви мерки бихте предприел, така че и пациентите да са доволни, а и вие лекарите да не бягате в чужбина?

-  Ако се предприемат сериозни мерки по отношение профилактиката на заболяванията, ако вниманието на лекарите се насочи в тази посока, то това ще доведе до по-малко сериозни заболявания, които да налагат по-скъпо лечение. Освен това клиничните пътеки, които са описани от НЗОК, имат нужда от по-честа ревизия. Аз заминах за Англия в края на 2011 година и оттогава не забелязвам, поне по пътеките, по които аз работя, да има някаква промяна. Медицината е като компютърните технологии – непрекъснато навлизат нови неща, нови медикаменти, нова апаратура и оборудване, които за да си позволи една болница да ги има, тя трябва да има някакъв ресурс. Качеството на лечение на някои заболявания се определя не само от лекаря, въпреки че трябва да сме подготвени и да участваме в международни конгреси и обучения, но и да сме запознати с това, което го има по света и рано или късно ще навлезе в нашата страна. Здравният министър сам по себе си не може да се справи със ситуацията. По-скоро сериозно подготвени мениджъри и финансисти могат да променят нещата, а лекарите да бъдат един вид адвайзъри и да насочват цифрите.

-  А има ли в Англия обратна връзка между пациентите и здравната каса?

-  Въз основа на броя на специалистите на болницата се отпуска определен бюджет. Когато личен лекар насочи пациент към специалист, личният лекар изплаща от своята сума пари на болницата за конкретната консултация. Удовлетвореността на пациентите оказва влияние върху качеството на  медицинското обслужване. Това, което го няма в България, го има в Англия и мисля, че е добре да се направи е годишна оценка на лекаря. Една от графите е дали пациентите са доволни от този лекар. Другите критерии са колегиалност, съхранение на медицинската информация, участия в конгреси, публикации... Близо 20 са критериите, по които се оценява годишната работа на лекаря. Веднъж на пет години тяхната централна лекарска комисия ресертифицира лекаря за следващите пет години. Докато в България взимаш специалност хирургия през 1980 година и докато се пенсионираш можеш да си с тази спецалност, докато в Англия не е така, там е за пет години. Това стимулира колегите да се интересуват и да променят оперативните си техники и посоките на лечение в зависимост от новостите. В България няма система, която да накара лекаря да промени нещо в практиката си, дори и нещо ново да се е случило, дори и всички болници в града да работят по тази система, той има възможността да си работи, както са го учили преди 40-50 години и няма никакъв контрол над това. Скоро говорих с колега-хирург, високо квалифициран с много пациенти, добър хирург като техника и подход към пациентите. Опитах се да прокарам някои от новите идеи, но той ми отвърна, че оперира от 1980 година – тогава съм бил на три години и не е редно да му давам съвети.

-  Това не бива да ви отказва...

-  В никакъв случай. Напротив, това повече ме мотивира. Ще бъде труден този преход от старото към новото, ще отнеме доста време и усилия, но затова сме се върнали.

-  От това, което  казвате си мисля, че би било добре завършилите у нас медицина да отидат да работят зад граница, да понатрупат опит и да си дойдат, защото иначе няма как да сме в крак със световните тенденции в медицината?

-  В някои държави е задължително. Колеги от Индия, Пакистан и Шри Ланка имат задължително две години международен опит. Две години практикуват в Англия, а през това време работните им места се пазят. В България има лекари, които от завършване на образованието си работят в една болница и се пенсионират в същата болница. Не е лошо да си лоялен, но не мисля, че тридневен курс би могъл да преквалифицира лекаря и да го накара да промени коренно подходите и тактиката си.