"Black Sea MAP" поставя България на картата на морските изследвания

Проектът "Black Sea MAP", с откритите серия корабокрушения, постави България на картата на морските изследвания. Много малко и изключително редки са подобен тип находки, и те не могат да бъдат намерени на други места, каза директорът на Центъра за подводна археология в Созопол д-р Калин Димитров, цитиран от БТА.

По думите му, причината за това е в условията на Черно море, които запазват останките, и така тук находката е самият кораб, а не само части от товара, както е на други места.

Участници в пресконференцията бяха директорът на центъра за морска археология в Саутхемптън проф. Джон Адамс, директорът на НАИМ-БАН доц. Людмил Вагалински и доц. Крум Бъчваров от университета в Кънектикът.

Около 65 корабокрушения от античността до най-ново време са открити при работата на екипа между 2015 и 2017 г. В последните три години международен екип от археолози и други изследователи на морето проучваха дъното на Черно море, за да разберат повече за промените в морското ниво след последния ледников период. С помощта на най-модерни технологии, използвани досега само за индустриални цели, проектът "Black Sea Maritime Archaeology Project" (Black Sea MAP) е изследвал над 2000 м2 от морското дъно.

Най-старинните плавателни съдове, намерени по време на експедицията, са от античността - единият е най-вероятно от времето на гръцката колонизация от четвърти век преди н. е., а другият е от римското присъствие по българските земи от около I - II в. н. е.

Проф. Джон Адамс посочи, че са взетите сондажни проби, които учените наричат ядки, и те са били изследвани в Университета Саутхемптън. Сред откритията са вулканични материали от два периода. Има вулканично изригване от преди 22 500 години, както и по-късно от 3500 години. Според учения второто изригване е предизвикало срива на минойската цивилизация. Не очаквахме да намерим информация за изригването толкова далеч на север, коментира Адамс.

Според направените проучвания, има доказателства че нивото на Черно море е било със 110 метра по-ниско, отколкото е в момента, и данните показват постепенно покачване на нивото. В изследването не са намерени доказателства за катастрофално заливане на Черно море, според учените.