Танцът на страстта - тангото

На деня на тангото, 11 декември, се срещнах с Людмила Кръстева и нейния танго партньор, Милко Матеев. Те ми разказаха за страстта, тъгата и романса през призмата на един от най-емблематичните символи на Аржентина – именно тангото.

Чувствате ли се празнично днес?

Милко Матеев: Да

Людмила Кръстева: Здравейте, разбира се, много празнично се чувстваме.

Занимавате се с изключително красиво, но същевременно трудно изкуство. Как избрахте тангото или то избра вас?

Людмила Кръстева: Тангото избира хората, които се занимават с него, защото то е много чувствен, много романтичен танц и изисква отдаване и разбиране. Танцува се от хора, които са романтични, чувствени, страстни, така че тангото избира нас, не ние него.

Кое е най-трудното в тангото?

Милко Матеев: Най-трудното в тангото е да останеш в него. Това е за мен – да отстоиш на времето, на обстоятелствата и да продължиш да се занимаваш с този танц.

Людмила Кръстева: На мен, като тангер, най-трудно ми беше да се оставя да бъда водена. В танго имаме водещ – лидер, и следващ. Обичайно мъжете са тези, които са лидерите, а дамите следват. Всъщност, обаче, ролите могат да бъдат и разменени. Малко хора знаят и за това ще бъде интересно да кажа, че танго може да се танцува и от еднополови двойки, просто единият е водещ, а другият следващ. Този, който следва трябва да се остави в ръцете на водещия. Той не може да направи дори и една крачка, без лидера му да го поведе. За една дама като мен, която е много независима, много силна, беше много трудно да се оставя да бъда водена. Трябваха ми близо две години за това.

Милко Матеев: Нещо да добавя, обаче. Когато има високо ниво в танца, фактически воденето на кавалера, като творец на танца става през женската енергия. Ако тази женска енергия е насочена към кавалера, той твори танца върху нея. Така че не може да се каже, че на сто процента кавалерът е водещ.

Людмила Кръстева: Да, всъщност танца винаги става диалог, но така или иначе за повечето дами най-трудното нещо е да се оставят да бъдат водени.

Каква е историята на танца? Защо европейци харесват танц, роден в Латинска Америка?

Милко Матеев: Историята на танца е съчетание на различни традиции в танцуването. Това е танца на бедните. Когато са се случвали големите балове в богатите къщи в Аржентина, бедните са танцували танго. То е съчетание от различни традиционни танци. Историята за повечето е известна. Попада в Европа през Карлос Гардел и фактически той е носителя на тангото в Европа и най-вече в Париж. От Париж тръгват нещата, като Париж в този момент е метрополита на света.

Всъщност днес е неговия рожден ден.

Милко Матеев: Точно така.

Людмила Кръстева: Както и на Хулио Де Каро. Той е един малко по-късно родил се творец, цигулар, който също е направил много хубави танга. Той доста по-дълго е живял от Гардел, който умира при катастрофа много млад и в разцвета на силите си. Де Каро живее и твори до осемдесет и няколко години. Така че, всъщност, двама творци днес имат рожден ден и имаме двоен празник.

Какво означава DJ Лусия Пуро Танго?

Людмила Кръстева: Това е моя артистичен псевдоним, който съм си избрала. В танго има, така нареченото ново танго нуево. Но за мен тангото си остава танго и „пуро танго” означава „чисто танго”. Музиката, която подбирам за милонгите е точно такава и затова избрах името ми да показва каква музика пускам. Лусия е близко до моето име и също така, го избрах заради един от любимите ми валсове на Кастильо.

Аржентинският писател Хорхе Борхес е казал, че това е танца на страстта, но и на тъгата и танца на нежната любов. Каква история разказва тангото според Вас?

Милко Матеев: Тъгата е нишката в душата, която събужда страстта. Може би това е имал предвид Борхес когато говори за тъгата. Но не само страстта, а и романтичността на представата за света. Точно това е пътя, в който тези струни се докосват и започват да вибрират и там се случва тангото.

Людмила Кръстева: Попринцип в танго имаме всички емоции, които един танц може да даде. В Танго има три танца – танго, танго валс и милонга. Тангото е този, който повечето хора познават като по-тъжните,  по-лиричните,  драматични песни. Танго валс е по-лиричния танц и имаме и милонга, който е веселия танц, където хората малко се поразведряват. По този начин се събират всички емоции, които човек може да има нужда да изпита в един танц. Затова и аз намирам всичко, което ми е нужно в танго.

Какви мисли минават през вас докато танцувате? Как се чувствате на дансинга?

Людмила Кръстева: Зависи от партньора. Когато един танцьор стане достатъчно добър и танцува с добри танцьори, той не мисли вече за стъпките или за това как стои тялото на дансинга. По-скоро мислиш за музиката и за самия танц. Оставяш се на емоциите. На мен много често ми се случва да плача докато танцувам. Също се разчувствам и когато си правя тандите докато слушам музиката, защото е много романтично.

Милко Матеев: Нещо да добавя за мисълта. Когато попаднеш в танца и започнеш да го създаваш, попадаш е едно състояние на творчество. Тогава мисълта изчезва и с чисто съзнание възприемаш музиката, възприемаш партньора, енергията, силата му, финността и така нататък. Тоест ти си отворил всички сензори, за да възприемеш това, което се случва, няма място за мисли.

Разкажете малко повече за музиката.

Людмила Кръстева: Има нови оркестри, които продължават да изпълняват различните песни, които вече са направени, с нови аранжименти. Аз използвам Романтика Милонгеро, това е един от любимите ми нови оркестри. За мен е важно оркестрите да се придържат към основите и идеите на танго. Различните хора харесват различен тип танго музика, както казах вече има и нуево течения, има по-различни изпълнения. Въпрос на избор на DJ-я каква музика ще предпочете, как ще направи милонгата и, съответно, танцьорите на каква милонга ще предпочетат да отидат. Милонга има двойно значение в танго – танца милонга и мястото, на което се танцува танго.

Какво бихте посъветвали начинаещите ентусиасти, които започват да се занимава с танго?

Милко Матеев: Бих ги посъветвал да не се плашат. В първия момент лидерските фигури изпадат в състояние на невъзможност да реализират личността си, но ако са истински мъже трябва да настояват да останат в танца и да разберат неговата сила. Тогава те могат да разгърнат истинската си личност. Един мъж трябва да е творец в живота и в танца. Когато в първия момент попаднеш в една неизвестност, ти започваш да се плашиш. Дамите са по-смели, те са по-настоятелни, но мъжете не трябва да се плашат.

Людмила Кръстева: Също така, мога да ги посъветвам да бъдат търпеливи. Когато аз започнах да уча танго на шестия месец, вече, бях решила да се отказвам, защото ми се струваше невъзможно. Музиката много ми харесваше, но ми се струваше невъзможно да достигна тези висини, които бих искала. Аз съм перфекционист, при мен всичко трябва да бъде идеално и не ми харесваше това, което се получава, но останах още малко и отведнъж си потръгнаха нещата. Така че, може би малко повече упоритост и постоянство. Действително, труден танц е, не се учи за ден или два, но ние го правим за удоволствие и нямаме бърза работа. Важното е да се наслаждаваме на хубава компания, да слушаме хубава музика и постепенно нещата си идват на място.

Вие основавате клуб „Sonadores del Tango”, което се превежда като „Танго мечтатели”.Преведете ни го, като на хора, които никога не са танцували танго. За какво мечтае един тангерос?

Милко Матеев: Мечтите на един тангерос могат да бъдат най-различни, но идеята на клуба беше да се създаде нещо с абсолютно идеална цел, да се популяризира тангото във Варна, като отваряме възможността на всички, които желаят. Няма никаква бариера за тях да попаднат в танца. Ние създаваме едно условие и в мига, в който обявихме чистата, идеална цел на клуба, много хора се отзоваха и много хора искат да помагат, защото сърцата им са отворени и те виждат в наше лице съмишленици. Общината също ни обърна внимание, помогна ни, подаде си ръката, благодарение на това, че ние го правим с чисто идеална цел. Няма никаква комерсиалност.

Людмила Кръстева: Събитията са безплатни.

Милко Матеев: Всичко е безплатно. Уроците са безплатни.

Людмила Кръстева: Не взимам такса вход като DJ за музиката, която пускам. Когато ме канят на участия в чужбина милонгите са платени и там е друго. Но това, което правим тук го правим единствено за града, за Варна, за общността.

Милко Матеев: И го правим и за себе си, защото това ни изгражда като хора.

Къде и кога се провеждат уроците?

Людмила Кръстева: Провеждат се всеки път, когато правя милонга или танго балове. Милонга правим около един път месечно, в зависимост от ангажиментите ни, а два-три пъти в годината организираме балове. Тази година последния ще бъде във военноморския клуб. Преди всяка милонга Милко дава уроци и индивидуално, включително.

Милко Матеев: Задължително. Който има желание. Нашата идея е на тези уроци да попадат хора, които са извън тангото, за да ги въведем, да им покажем, че това е възможно и че няма никаква бариера и всичко става с внимание, с отношение, безплатно.

„Sonadores del Tango” съвместно с Военноморски клуб Варна организират Новогодишен Танго Бал. Разкажете ни за него.

Людмила Кръстева: Тук искам да благодаря специално на началника на военноморския клуб – господин Живко Костадинов, който също ни подаде ръка както всички останали хора в града, които имат възможност да го направят. Всъщност той предостави залата на клуба. Идеята е да се върне стария блясък на военните клубове, от времето когато е имало балове, както и да се даде възможност на тангеросите да танцуват танго. Балът се прави за всички- гости на града, жителите му, всички военнослужещи.  Залата е голяма около 200 човека побира, така че спокойно всички могат да заповядат да послушат танго, да вземат първи урок от Милко, да послушат музиката, която съм подготвила. Ще бъде една магична нощ в навечерието на Нова Година.

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл