Отец Дончо Александров и художникът Тереза Зиковска са заедно от почти 20 години. Всеки е вървял по своя път към Бог, но именно вярата в Бог ги събира в семейство. "Срещата" се случва в храм "Св. Атанасий" в гръцката махала на Варна малко след като на това място започва отново да се извършва богослужение. Тя живее в този квартал от детство, играела е на римските терми, никога не е спирала да посещава храмовете и в нейния дом православната вяра се съхранява и в годините на социализма, когато това не беше толкова лесно.
Той признава, че в младежките си години усеща своето призвание да бъде свещеник и това било като огън, който те изгаря и не може да правиш нищо друго, въпреки че преди това е имал други намерения за професионална реализация. "Общата им среща" променя "плановете" на Тереза Зиковска и тя вместо към Атина остава във Варна. За да продължи да бъде максималистка към всичко, което прави. И да посреща голямото семейство на Бъдни вечер.
Отец Дончо: Бъдни вечер е сбъдната вечер, очакваната вечер от поколения наред хора, за да се роди Спасителят на света, Онзи, Който избавя човеците от греховете им. Онзи, Който сключва Нов завет с тях и показва истинската Любов, пътят към Бога и спасението на човек. В този смисъл ние сме изпълнени с благодарност и преживяваме всичко онова, което се е случило с Христовото Рождество. Той се ражда в една скромна пещера сред животните в смирение и отправя към нас послание ние самите да бъдем по-смирени, да бъдем по-скромни и така да преживяваме Христовото Рождество. Така че Бъдни вечер е ден за благодарност, ден за събиране със семейството и духовен празник.
А как това реално се случва във Вашето семейство, презвитера Тереза Зиковска?
Тереза Зиковска: Ние обичаме да се събираме не само малкото семейство, а както обичам да казвам - нашето голямо семейство, което включва и родителите ни. От дете сме празнували Бъдни вечер. Водещ беше моя дядо, който четеше молитвата, да прекади с тамян, да има запалена свещ в Бъдника. От първите години той беше на трапезата със съпруга ми.
Голяма приемственост има във Вашето семейство?
Тереза Зиковска: Да! При мен нямаше изненада, която да промени ритъма ми на живот. Много години бях в София и винаги съм идвала при семейството за този празник.
Какво правехте във Вашето детство?
Тереза Зиковска: Този ден си беше определен точно за това. Правеше се постната трапеза. Беше жива и прабаба ми, която имаше специално отношение към този празник.
Въпреки, че това се случва в годините на социализма!
Тереза Зиковска: Да! Аз имам много детски спомени, защото по принцип съм организатор на всякакви щури неща. Помня как един път заведох целия клас в църквата "Св. Николай Чудотворец" във Варна. Аз дойдох тук в пети клас. Разбира се, не ни позволиха дълго да стоим в храма...
Никога не съм прекъсвала това аз самата да бъда в храма. Моят баща беше лекар по разпределение в село Загорци. Казвах си, че едно време всичко са правели много разумно - църквата и кръчмата са една до друга. Двете места, където се събират хората, са едно до друго. И аз притичвах - да обиколя камъчетата, да видя кипарисите, да вляза вътре и да разгледам витражите! (смее се).
Винаги съм имала влечение, когато пътувах до Рилския манастир - да разгледам стенописите там. Когато пътувахме до Италия - да разгледаме големите храмове. Така че това отношение към Бог и църквата никога не съм го губила.
То присъства и във Вашите картини?
Тереза Зиковска: Така е.
Аз съм кръстена в "Св. Никола" още на 6 месеца в комунистическо време, когато са дошли да ме кръстят. Сега живея и работя до този храм и често "прескачам" до там.
Отец Дончо, как вярата "почука" на Вашето сърце?
Отец Дончо: В една по осъзната младежка възраст, неочаквано за мен. Но твърде осъзнато още от самото начало с решение, че не се "виждам" по друг начин, освен да бъда свещеник, да разпространявам тази вяра и да я нося. Това е като един огън, който се запалва, гори и човек няма начин как да не го разнася!
Тереза Зиковска: Моята идея да живея във Варна беше за 6 месеца, защото април месец ми престоеше изложба в Атина. Смятах да остана в Гърция, защото моят баща е роден в Гърция. Тогава бяхме на визов режим и мислех да си взема паспорта, за да пътувам по белия свят и да се развивам като художник.
Случайно през януари реших да вляза в църквата "Св. Атанасий" , която в детството ми беше затворена, а аз ходих в "Св. Богородица" в гръцката махала. Отидох на литургия там и не спрях да ходя. Там се запознахме с Дончо. Възникна тази моя идея да се омъжа, да създам семейство и тук да се развивам.
Отец Дончо: Ако се върнем на Бъдни вечер - да не оставяме семейството си без молитва,защото тя е важна в Рождественската нощ, но не само тогава. Каденето с тамяна, четенето на евангелския текст, който разказва за Рождество. Да изпеем песнопенията, които са посветени на Рождество Христово и песните за това. Всичко това създава една богата духовна домашна атмосфера на цялото семейство.
С какво участват децата у дома в този празник?
Отец Дончо: С молитва, изпяват и по нещо. Ентусиазирани са и са вдъхновени. Участват и в приготвянето, и в украсяването, и в трапезата, и в паленето на свещи.... Както Христос казва, децата са най-чисти. Те най-добре възприемат Божието Слово, най-добре възприемат тези послания.
Тереза Зиковска: Аз си мислех, докато той говори, за надеждата. Бог се ражда всяка година и затова може да почнем начисто като бебета. С повече оптимизъм и да гледаме на хората като приятели. Това пожелавам на всички: да започнем една нова година с раждането на Христос и годината да бъде добра за всички!
Отец Дончо: Тъй като ние много често се съсредоточаваме върху това да имаме късмет, пари, всякакви неща, които смятаме, че ще ни направят щастливи. Но тъй като поговорката казва, че всяко чудо е за три дни. Каквото и да получим, радваме му се, но отминава тази радост и остава нова празнота.
Нека намерим това, което ще запълни тази празнота! Ако Бог се ражда в нашето сърце, там никога няма да е празно и винаги ще има щастливи моменти, които човек да преживява всеки ден!
Новата инициатива на „Международния литературен фестивал „Варна Лит“ е търсенето на таланти в писането на текст за сцена сред варненските гимназисти на възраст над 15 години. Нарича се „Ателие за творческо писане“ и негов автор е Даниела Цочева – един от организаторите и вдъхновители на всички инициативи на „Варна Лит“. Тя даде насоки на..
Да бъде въведена оценка за дисциплина и да се обърне внимание на възпитанието на учениците като мярка за подобряване на резултатите и преодоляване на насилието в училищата. За това настояват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", каза председателят му Юлиян Петров в предаването на Радио Варна Post Factum. От десетки години се опитваме да обясним..
На Бабинден – денят, посветен на акушерите и грижата за новия живот – проф. Емил Ковачев, управител на СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - Варна, сподели своите впечатления и предизвикателства от изминалата година. В болницата през 2024 г. са родени 1881 деца, включително 51 многоплодни бременности, най-често близнаци. Най-малкото бебе, което е..
Най-знаковата дума за България през изминалата 2024 година е Шенген. Това сочи класацията на традиционното проучване на платформата за грамотност "Как се пише?" за 2024 година. Това се прави за четвърта поредна година. За втори път се представя и класация на най-споменаваните личности в медиите. На първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко..
„Участието на БСП в управлението е целувка с дявола, защото всяка партия, която прескочи своите червени линии, тя се отказва от своите идеи, а партия без идеи е политически покойник“. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна председателят на партия „Българска пролет“ Велизар Енчев. След влизането на „БСП-Обединена левица“ в..
Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..
Споразумението за примирие между Израел и "Хамас" става възможно заради натиска от администрацията на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Първите заложници ще бъдат освободени на 20 януари, когато Тръмп встъпва в длъжност, докогато бе даден и ултиматум от него за прекратяване на огъня. Това каза за Радио Варна в обзорното предаване "Позиция"..