Да се върнеш на село след дълги години в чужбина

Да се завърне в къщата от спомените си от детството – такава е мечтата на Веселин Владимиров от село Петров дол, община Провадия. Всички му казват бат Весан. Работил на различни места по света, той пристига в родното село преди години, за да трансформира старата сграда в голямо имение. Домашно сирене и кашкавал, билки и сушени плодове предлага той на своите гости. Да бъде далеч от комерсиалното и близо до природата е сред целите на Веселин. С него разговаряме за селския туризъм и оценява ли този подход към клиентите българинът:

Каква е историята на тази къща?

Тази къща е наследство от моите баба и дядо. Израснал съм в една различна среда, а с течение на времето пообиколих голяма част от света, докоснах се до различни културни ценности и информация. С много труд, постоянство и последователност успях да съградя и запазя наследствената къща на моите прародители. Разбира се, благодарение на много финансови помощи от банки и еврофондове. За съжаление много от хората не вярват, че всичко това е възможно. Но ето - с Божията помощ, аз успях да достигна до тук. Честно казано, тази гимнастика е много трудна. Убеден съм в това, че за да израснеш в живота, първо трябва да израстеш в ума си.

Какво ви накара да се върнете?

Когато живеех в Мадрид, Испания, пътувах всеки ден между 200 и 300 км. Това, което изживях там, ме замисли как Варна е на малко над 30 км от Петров дол, а аз тук пътувам стотици километри. Едно нещо, което е истинско, и от другата страна на Екватора да го пратиш, ще се върне пак там. Ходейки и бъдейки с хората, виждам, че човек е малко или много податлив на средата, в която живее. Човек трябва да даде отговор първо на себе си, за да продължи напред и да реализира нещо различно. Доста хора се засилиха и тръгнаха да ме копират – наистина е много трудно. Това го разбрах още през първата година,когато кредитът от около 200 хиляди лева ми стигна само за изграждане на основи и огради. Бях спрял на един етап и реших да не продължавам. Доста пъти съм бил на кантар, но през годините успявам да продължа. За това да се върна, разбира се, допринесе и огромната носталгия, която изпитвах.

Какво ви липсваше най-много?

Детството – истинското, натуралното! Днешната младеж е в други крайности в момента и това е нормално, светът се развива. Опитах се да го съхраня и да предам на децата това, което сме изживявали ние като малки. Носталгията ме съкрушаваше от време навреме, наистина.

Когато се върнахте, какво видяхте, какво почувствахте?

Ентусиазмът ми тогава беше толкова голям, за да погледна истината. Целта си я постигнах, преминавайки през много трудности, наистина тогава бях прекалено наивен. Бях силен ентусиаст, който просто искаше да постигне нещо. Сега, ако се върна назад, няма да го направя по същ начин – нямам силите и времето, за да се ангажирам с този проект.

Какво бихте казал на хората, които са далеч от родния дом и искат да се завърнат?

Какво да им кажа ли? Има много хора – кадърни във всяка една сфера на развитие, които напуснаха страната. Искам вие да ми отговорите защо тези хора ги няма. Прекалено малко останаха и тези, които ценят семейството. Не съветвам младите хора да се изолират и да живеят само на село. Трябва да знаят, че трябва да имат прекалено голяма сигурност и мотивация, за да им се получат нещат. Хубаво е човек да се връща при родителите си, при семейството си, но все пак трябва да осъзнае същността на живота според своя мироглед.