Заплашена ли е свободата на свободното изразяване и до колко свободното изразяване наистина се използва по предназначение?
Задаваме тези въпроси, защото тази седмица беше Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 година по предложение на неправителствените организации "Репортери без граници" и "Амнести интърнешънъл".
Как се пренасочва вниманието в социалните мрежи? От кого? На тези въпроси Мартин Николов потърси отговори от Иво Илиев - блогър, маркетинг консултант, управител съм на 3 digital marketing агенции.
Работи в сферата на онлайн маркетинга, интернет рекламата и комуникациите вече 15 години.:
- Защо е задължителна и защо е важна свободата в интернет?
- Защото при всички положения ние имаме какво да кажем и можем да го направим почти безплатно, много бързо и много масово чрез технологията, която интернет средата ни дава. Освен това възможността да го кажем ни позволява да създадем широки дискусии, да се видят всички гледни точки.
- Не се ли прескача, обаче, една тънка граница, в която моето мнение е меродавно и всеки, който не мисли като мен, е враг?
- Да, това интересен казус, защото действително се случва. Всичко зависи от нагласите на този, който задава темата. Сега, в една епоха на инфлуенсъри, микролидери на мнение и популярни интернет личности, всъщност те имат властта да контролират и да влияят на общественото мнение. Те могат да използват това като щит, но и като оръжие. Тоест, ако нещо не им допадне, да го филтрират, да го изключат или да разпространят теми, които ги вълнуват самите тях. Вече се създават и фалшиви новини и борбата с тях е доста голяма.
- Защо хора, политически организации и други, се опитват да налагат цензура, при положение, че хората сами се самоизяждат?
- Може би, повечето се опитват да налагат цензура, защото не са намерили други подходи. Аз смятам, че в момента има едно насочване на вниманието и насочване на влиянието върху определени теми, за да могат други теми да излязат от фокус. И в тази дигитална среда това става лесно. Лидерите в политиката и в други прослойки на обществото, също биха могли да се възползват от това като насочат вниманието към някои теми, които са по-удобни, а не тези, които трябва да бъдат на фокус, всъщност.
- Това ме навежда на мисълта, че по-важна е автоцензурата, отколкото цензурата?
- Може би да. Ние наричаме тази среда „ерата на вниманието”, но тя не е само свързана с вниманието, а и с това специфично влияние над масите. За да се избегнат фалшивите новини и фалшивото насочване на вниманието, вече усилията на големите играчи в дигиталните медии е насочено към това, чрез изкуствен интелект да бъде наложена необходимата цензура, за да се избегне подвеждането на масите.
- Тоест, цензурата не може да е само с отрицателен знак. Това, което казахте говори, че цензурата е положителна също.
- Да, в тази ситуация е положителна, защото всеки от нас е виждал как излизат анонси, свързани с някоя популярна личност, която за тази година е „починала” за пети път. След няколко часа се разбира, че това е поредната фалшива новина. Ограничаването на тези фалшиви новини е важно, защото това, което дадох като пример, е най-безобидния такъв . Фалшивите новини могат да са свързани с много сериозни икономически , политически и какви ли не измами. Тази цензура е необходима, за да бъдат спасени от излъгване една голяма маса от хора и да не загубят доверието си към дигиталния канал, който използват. В днешно време ние много често казваме „знаеш ли какво прочетох във Фейсбук” или „знаеш ли какво видях в социалната мрежа”, все едно това е източникът на информация, а всъщност там е само споделената информация, която някой друг е написал. Ние консумираме информацията по различен начин и именно заради това консумиране на информацията по този начин, цензурата с цел избягване на масови измами е важна.
- Защо Фейсбук трие профили и то на хора, които споделят реална, истинска информация, а не разчитат на фалшиви новини?
- Фейсбук също имат проблеми с разпознаването на профилите и на информацията от тях, тъй като при фейсбук вече има такава среда, която е изключително динамична. Генерира се огромно количество съдържание и Фейсбук разчита на изкуствен интелект за тези филтри, което води до проблеми или до това, да се изтрие профил, който не трябва да бъде изтрит. Много често причината е свързана със сигнали от други потребители в социалната мрежа.
- Защо много хора публикуват вярна информация под фалшиви профили?
- Смятам, че страх е най-краткият отговор. Огромно количество от потребителите на социалните медии имат фалшиви профили. От една страна, за да са сигурни, че имат резервен вариант ако се случи нещо с техния профил. От друга страна, за да могат да си помогнат в създаването и разпространението на информация.
- Как да се предпазим от цензура?
- Според мен потребителят трябва да е много добре информиран за това доколко са достоверни източниците му. Да знаят какви са възможностите за цензурата, защо те са такива и защо това е необходимост. Защото от гледна точка на фалшиви новини, на фалшиви профили, тя много често е спасителният елемент. Но от гледна точка на това да се насочва вниманието към нещо удобно или нещо, което е измамно, това вече би било проблем. За да може един потребител да се спаси от проблемите на цензурата, той трябва да е добре информиран, добре осъзнат, действително да е потребител, а не просто консуматор.
Чуйте още в прикачения звуков файл:Не бива в България да живеем и мислим краткосрочно. Политиците ни гледат един, два мандата напред, а не в перспектива. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна историкът акад. Георги Марков. Според него: „Дори сред политиците ни има едно дразнещо самодоволство. Те ни казват: „Нас ни оценяват високо в Европа, вие тук ни занимавате с..
Денят на българската книжовност е символ на образованието, които ни обединява, въпреки много разделителни линии в нашето общество. Това каза, в предаването на Радио Варна „Позиция“ Юлиян Петров, от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. „В последните години се възприе тезата, че в училище основно трябва да се образова и възпитанието..
Интервю със Sami Hinkka (ENSIFERUM) За 30 години сме гледали ENSIFERUM четири пъти в България. В края на миналата година финландците пуснаха новия „Winter Storm“ – девети в дискографията им. Да се надяваме, че бандата ще го представи и с концерт в България. Иначе за албума и по други теми гост в „От другата страна“ е басистът на бандата Sami..
Емилиян Ялъмов, авторът на видео подкаста "Лакърдии от кокпита", е морски човек - с всички нюанси на това определение. Любовта към морето идва още от детските му години, когато гледа с възторг "Васко да Гама от село Рупча". Залепяхме се пред малкия екран и гледахме. Може би от там тръгна това мое влечение, коментира за Радио Варна Ялъмов. Вече..
Един от най-известните класически оркестри в света Виенският Моцартов оркестър ще зарадва българската публика с величествен концерт на 31 май тази година в зала 1 на НДК, по покана на "BGTSC". Музикантите в състава му се посвещават изцяло на произведенията на най-уважавания представител на Класическия период – Волфганг Амадеус Моцарт. Репертоарът на..
Абитуриентът Николай Костадинов е носител на награда "Варна" в системата на предучилищното и училищното образование - в областта на хуманитарните науки. Николай е ученик от XII клас в Математическата гимназия "Д-р Петър Берон“. Още докато е в V-VI клас, започва да се състезава, тази година завоюва две първи места на областните кръгове на..
С вълнение преди абитуриентския си бал и в навечерието на изпитите е дванадесетокласничката Невяна Пенкова от Детско-юношеския театър "Златното ключе". Винаги съм искала да бъда на сцена, категорична е тя. Допълва, че винаги ѝ е бил интересен анализът на персонажа, неговият вътрешен монолог. Невяна ще кандидатства в Националната академия за..