Психологът - за политическия флирт в изборната година

"По-доброто поведение е дистанцията, ръкуването е ритуален жест, но да потупваш по рамото, да хващаш деца,  да ги вдигаш и да ги целуваш - това е флирт, защото всичко това го правим към най-близките си хора. Трябва да има някаква дистанция, понеже дистанцията прави уважението. Не може за първи път да отидеш някъде и да се държиш толкова приятелски, след като не сте приятели - това е вид лицемерие и в много по-развити култури се избягва. Българите сме по-емоционални, но и политиците ни пък трябва да се научат, че трябва да спазват някаква дистанция, и в психологическия, и във физическия смисъл, защото това не им прави добра услуга." - това коментира в предаването "POST FACTUM"  Толя Стоицова, доктор на психологическите науки и професор по социална и медийна психология в Нов български университет. 

За лъжливите политици и техните трикове и хватки, за невербалната комуникация в изборната 2019 година -  в интервюто с Толя Стоицова:

- Скритите помисли на политиците, особено важно е да бъдат разчитани от аудиторията по време на предизборни кампании, издайнически ли са обаче тези техни жестове или вече се обиграха, така да се каже еволюираха и трудно бихме могли да ги разпознаем, какво е Вашето мнение?

- Аз като специалист точно в тази област ще кажа, че с думите може да излъжем, просто защото то е на равнището на съзнанието. С жестовете обаче, те са несъзнателни и не можем да излъжем. Така че и политиците, и актьорите, не могат толкова да се обиграят. Въпросът е в това, че езикът на тялото е един съвсем друг език и хората не могат да го разчитат, ако не са обучени на това. Освен вече много по-така едри да ги нарека жестове, които показват нещо. Но най-важното е, че хората усещат по някакъв начин и без да са специалисти, имам предвид избирателите, защото говорим за политици, когато има разминаване между двата канала - словесният и безсловесният. Тогава се разбира и е ясно, че се доверяваме много повече на жестовете.

- Как обаче да познаем наистина, че ни мамят?

- Когато един политик говори и послъгва нещо, то тялото му го издава, защото жестовете му са такива, че се въртят около устата.

- Какви са жестовете, как да ги разпознаем?

- Мъжете си подръпват мустаците, макар и без мустаци. Жените си оправят червилото, макар и без червило. Зависи и много от темперамента. Важно е да се разбере, че кръстосването на ръце, на крака, отсъствието на контакта с очи, това са социално нежелани жестове. Когато послъгва човек, не гледа другия в очите. Когато на среща с избиратели, който им говори отмести погледа си, значи е неискрен човек.

- Колкото и да е обигран значи един лицемерен политик, настъпва момент, в който ситуацията му се изплъзва от контрол, т.е. той си е такъв какъвто си е и не може да излъже аудиторията. Казвате, че по постановката на тялото можем наистина много да отгатнем, но пък чрез лицето може би най-лесно се лъже, усмивката ли е царицата на това лицемерно поведение?

- Усмивката по абсолютна стойност е нещо много хубаво, но когато с устата казваш нещо, което не е усмихнато, в кавички, а се усмихваш, това е точно лицемерие и Вие много добре го определихте. Позата на тялото наистина също показва. Когато един политик е напрегнат и се приведе напред или когато е на катедра, се хване за катедрата и се приведе напред, това е типичното агресивно поведение. То е много очебийно и бих казала, че по същия начин аудиторията, дори да не е много образована, разбира, че нещо не е наред и започва да внимава.