Симеон Тодоров в очакване на "Конче №7"

Проектът "Конче №7" на Симеон Тодоров и Радио Варна е свързан колкото с възраждането на част от визуалната памет на Варна, толкова и на личните ни истории за това как пораснахме край морето.

Вие имате ли снимка с кончето?

- Аз май съм единственият с брат ми, които нямаме снимка с кончето. Баща ми навремето беше на мнение, че истинските варненци не се снимат, а си правят сами снимките. Имахме фотоапарат в къщи и той ни снимаше. Аз винаги съм искал да го имам кончето, не само да се снимам, но и да го имам.

Къде го намерихте?

- Историята е, че във Facebook, в групата „Стара Варна” , където се публикуват снимки от много години назад, в един момент започнаха да се появяват много снимки с конче №7, конче №3..., както и на разни дървени кончета на входа на Морската градина. Първо беше една, после потокът от снимки се превърна в лавина. То си беше емблематично това конче навремето. Завърза се дискусия и по едно време някой каза, „аз това конче го имам вкъщи”.  Моментално реагирах, че аз се прибирам в отпуска...

Откъде се прибирахте?

- Аз от 15 години живея в Цвикау (Саксония в Германия). Казах му да дойде с кончето, аз ще взема фотоапарата и всеки, който се появи със старата си снимка с конче – цветна, черно-бяла, каквато и да е, ще бъде сниман и ако доведе със себе си деца, внуци, правнуци, кой каквото си има, ще ги снимаме и тях. И накрая те ще си получат снимката, а аз ще направя изложба.

Но това Конче №7 (на снимките от изложбата) не е онова конче, което трябваше да снимам. Човекът, който каза, че има кончето просто изчезна.

Това кое конче е?

- Аз се впрегнах тогава и си казах, че ще си направя фотосесията с или без помощта на някой друг.Тръгнах да търся кончето. Понеже въпросният човек беше казал, че го има от бившата ГДР...

Поне сте били близо...

- Да, бях на място там и започнах да търся кога и къде са били произвеждани тези играчки. Така попаднах на една английски фирма, която от 1880 г. произвежда тенекиени играчки и имат подобно конче, но не беше същото. Продължих да ровя, попаднах на един руски сайт, в който точно тези кончета присъстваха. Това е сайт на музей за играчки. От там ми стана ясно, че става въпрос за съветска играчка, която е била произвеждана между 1950 и 1980 г. Започнах да търся откъде мога да я купя от бившия Съветски съюз. Естествено имаше много, в много окаяно състояние и на много високи цени.  И в един прекрасен момент в eBay – там всичко се намира, се появи точно това конче. Пак на някаква баснословна цена, защото човекът си беше втълпил, че това е някаква оригинална играчка.

За колко я купихте?

- Тази специално я взех за 250 евро, но се пазарихме от 1200 надолу, докато успях да го убедя, че за всеки уважаващ себе си колекционер на оригинални играчки е все едно да си купи китайска играчка, вместо да си купи оригинален Mickey Mouse на Walt Disney. Кончето е произвеждано абсолютно без лиценз от Съветския съюз навремето до 1980 г. Има различни номера – от 1 до 10. Идеята е била да се състезават с тези кончета и дори това конче е причина в руския език да се появи нарицателното "конь педальньiй". Ако се закучи някоя работа и нещо трудно се управляват нещата му казват "конь педальньiй".

Не знаех...

- И аз не знаех откъде идва изразът, но го научих. Понеже това конче много трудно се управлява, ако решиш наистина да го караш. Горе долу две години отне целият пазарлък, докато успея да го взема. Бях впрегнал всякакви връзки да ми го търсят из бившите съветски републики. Даже се оказа, че една позната и тя има такова конче, но номер 6. Нейното е много ръждясало и ще го оставим за друг проект.

Цялото интервю със Симеон Тодоров може да чуете в звуковия файл.

Изложбата "Конче №7" се открива в 18.00 ч. същия ден.