Жерар Косе: "Класическото произведение е като книга, която трябва да разбереш!"

Жерар Косе е признат за един от най-големите виолисти на нашето време като солист и камерен изпълнител. Има издадени над 25 компактдиска от големи звукозаписни компании. Международно признание получава в средата на 70-те години като съосновател и соло виолист в ансамбъла на Пиер Булез "Интерконтемпорен". С активната си концертна дейност Жерар Косе допринася за утвърждаването на виолата като солов инструмент.

Той ще участва в Международният музикален фестивал "Варненско лято" на 2 август като солист на полския оркестър Синфония Варсовия. Диригент ще бъде маестро Филип Бернолд.

Тази година ще участвам за пети път на Международния музикален фестивал „Варненско лято”. Бил съм тук вече четири път. Много ми харесва, защото е наистина страхотен, а публиката е фантастична. На концертите идват толкова много хора. Разбрах за фестивала „Варненско лято” от моя приятел Марио Хосен, с когото се познаваме от години. Той беше първият, който ме покани да свиря с неговия камерен оркестър. Участието ми през тази година е много специално, защото с Огюстен Дюме и Синфония Варсовия ни свързва дълга история. С тях записахме концерта на Моцарт – „Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър в ми бемол мажор”. Това стана преди много години – май бяха 25. Направихме го за един голям лейбъл. Диригент беше Емануел Кривин. Записахме го във Варшава. Получи се много добре. Постоянно свиря със Синфония Варсовия. Филип Бернолд е страхотен флейтист. С него се запознахме преди много време. Записвали сме заедно и по-конкретно „Соната за флейта, виола и арфа” на Клод Дебюси. Днес Филип Бернолд е страхотен диригент. Когато сме заедно, работим като един, защото сме приятели. Така и ще ни види публиката на изпълнението ни на фестивала във Варна.

Като приятели, по друг начин ли усещате концертите?

Музикалният свят не се нуждае от много приказки. Добрите музиканти не говорят много. Те се изразяват с инструментите си и музиката, без да използват думи. Когато започнеш да говориш много, страда музиката. Това означава, че не си в произведението. Също така е много важно да работиш с приятели, защото чувството е по-комфортно.

Какво предпочитате Вие – да сте на сцената с приятели или с непознати музиканти, които да Ви предизвикват?

Да се свири с непознати, също е важно. Със сигурност не е много добре да ни е твърде комфортно на сцената. Когато свирим с нови хора, опитът ни е по-различен, получават се интересни неща, сблъскваме се с нови идеи, нови нюанси, нов свят. Най-добрият вариант е комбинацията между приятели и непознати. Не бих определил единия или другия като по-добър. Необходимо е и двете преживявания да присъстват в живота на един музикант.

Вие сте виолист – Вие ли избрахте инструмента или той вас?

За да съм безкрайно точен – баща ми избра аз да свиря на виола. Бях много малък, около шест годишен. По-голямата ми сестра също свиреше на виола. Баща ме се беше допитал до един негов приятел – диригент, на какъв инструмент да свиря и той посочи виолата. Така започнах от много малък. И бях много горд с този факт, защото тогава този инструмент не беше толкова добре познат. Всъщност започнах да свиря на цигулка, но със струни за виола. По това време беше много трудно да се намери нормален инструмент. И едва на 13 или 14 години хванах истинска виола. Баща ми междудругото беше певец. Странно е, че той избра на какво да свиря, но аз веднага се влюбих в звука на виолата, въпреки че ми беше трудно да слушам как свири сестра ми. Нейните изпълнения бяха странни.    

Имате записани 25 албума. Как избирате кои произведения да запишете?

Когато започнах да мисля за записи, бях на 20. Тогава изборът беше много лесен. Защото произведенията за виола не бяха много добре познати. Също така имаше само няколко записа. Основно те бяха правени в Италия и Франция, но в тях се наблягаше основно на съвременната музика. Така че в началото беше много лесно – реших да започна с големите имена, които са създавали произведения за виола – Шуман, Брамс, Шуберт. Осъзнах обаче че това не е много голям репертоар. И така се насочих към новите композитори и по-новите произведения. По този начин попаднах на Макс Брух, който не беше толкова известен. А беше композирал „Двоен концерт за виола, кларинет и оркестър”. Невероятно произведение. Както и „Романс за виола и оркестър”. Ако ме питаш за приятелите ми, един от тях е Дмитрий Ситковецкий, както и Гидон Кремер, от когото разбрах за съществуването на много произведения и открих руските композитори като Шостакович. Със Ситковецкий започнахме да работим по „Голдберг вариации“ за струнно трио. Първата премиера на това произведение беше наша през 1984 година. Работил съм по толкова много неща. Като две произведения на Ърнест Блох за оркестър и виола. Бях първият, който ги записа. Всъщност да се върна на въпроса – всичко е любопитство. Ако си любопитен, ще откриеш страшно много музика. Само като пример – сонатата на Рубинщайн, който е бил учител на Рахманинов. Той е автор на невероятно произведение, което е изпълнявано само от няколко виолистa. Също така има много немски композитори от 18-ти и 19-ти век, непознати произведения на романтици като Шуман, Брамс, Шуберт, големи имена, но до тях се нареждат Карл Рейнеке и много други. Започнах да увеличавам репертоара си и да изпълнявам все повече произведения. Беше невероятно преживяване, защото имах възможността да популяризирам инструмента, да помогна на себе си и на всички виолисти, както и да открият нови музикални произведения.

Когато се подготвяте да изпълните ново музикално поризведение, какво търсите на първо място в него?

Ако се докосвам наистина за първи път до него, все едно влизам в градина, където никога не е имало градинар. Запознавам се с основите на произведението – темпото, тоналността, различните теми, динамиката му. След което започвам да изследвам останалите детайли като техническата трудност. И когато съм придобил ясна идея за произведението, започвам да работя по нюансите и магията на музиката. Но основата е е структурата. Между другото научил съм много за тези неща от диригента и композитора Пиер Булез. Той беше много наясно как да се подходи към едно ново произведение. В това отношение беше незаменим учител. За него всичко това изглеждаше като детска игра, защото в главата му работеха формули, които му помагаха да има всеобхватен поглед. Той беше гений. Всъщност всичко опира до инстинкта на музиканта, който му помага на момента да влезе в темата. Някои интерпретатори веднага започват да събират нотите и каквото се получи. Онова, което научих от Булез, беше коренно различно. А то е – да науча дадено произведение без инструмент. Да проуча скелета му, все едно чета книга. Така самото произведение получава съвсем друга визия. Защото не разчитам на инстинкта си, а подхождам по логически и интелигентен път към него.

Имате ли любим композитор и кой е той?

Двама са – Бетовен, защото неговите Струнни квартети са библията на класическия музикант. Другият е унгарският композитор Бела Барток. Обичам хармониите в произведенията му, може би защото Барток е композирал „Концерт за виола” в края на живота си. Но харесвам и много други негови неща. При него виолата има невероятна роля. Обичам Барток и Бетовен. Има и много други, но тях двамата ги предпочитам пред останалите.

Обаче публиката във Варна ще чуе Моцарт и Хайдн...

Точно така, а Моцарт е универсален!

И накрая – какво предпочитате – да сте на сцената соло или с оркестър и диригент?

Обичам да съм с оркестър пред публиката. Преживяването е много вълнуващо. Защото ситуациите се сменят постоянно – има желание, напрежение, магия. Понякога е добре да има диригент, който да контролира изпълнението между соло артиста и оркестъра. Но също е добре и без него. Понякога концертите, на които се изпълняват класически произведения, не се нуждаят от диригент. Синфония Варсовия например е много опитен оркестър и има произведения, които не се нуждаят от диригент. Спомням си едно изпълнения с тях преди 15 години. Бяхме на турне, водени от Владимир Спиваков. И понякога имахме диригент, друг път – не. Но той ни вдъхновяваше много. По принцип тогава бяхме двама солисти и диригент, но всъщност излизахме трима солисти и оркестъра.

Чуйте интервюто, което виолистът Жерар Косе даде специално за Радио Варна, в звуковия файл.