68 са защитените дървета на територията на областите Варна и Добрич. 

Най-младият представител в Регистъра на вековните дървета е от вида хималайски кедър в Евксиноград на 95 г., а най-старият е чинар, който се намира в кв. „Аспарухово“ и е на около 1046 г. с височина 18 м. и обиколка на ствола 8,09 м. Той е защитен от март 1969 г., като чинарът не е естествено срещащ се вид в България и е много устойчив на студ и замърсители. По тази причина често се използва за улично озеленяване, като тези дървета доживяват до 2000 г.

Второто по възраст в Регистъра дърво е летен дъб на около 550 г. в с. Яребична, общ. Аксаково. Уникалното при него е, че е оцелял след мълния и въпреки пораженията се развива добре. Собствениците му полагат грижи за опазването му. При защитените дървета е забранено сеченето и чупенето на клоните, повреждането на корените, както и всички действия, с които вековното дърво и мястото около него се повреждат.

Полски бряст на възраст над 350 години може да видите в курорта "Св.Св.Константин и Елена" край Варна.

Дървото се намира в непосредствена близост до Международния дом на учените "Фредерик Жолио-Кюри" и до алеята за разходки в комплекса. Всеки може да си направи снимка за спомен с дървото, на него има и информативна табела, която е поставена върху короната му преди близо 60 години, каза проф. Атанас Кирилов.

Чуйте какво допълни за полския бряст пред репортера ни Ваня Славова:

На територията на страната има множество вековни дървета с интересна съдба.

Чинарът край с. Белащица, област Пловдив, е на възраст над 1100 години и клоните му се извисяват на 15 метра височина. Обиколката на дънера му е почти 14 метра, което го прави най-дебелото дърво в България. Според легендата, чинарът бил засаден от преселените тук през 1014 година ослепени Самуилови войници, които го донесли като фиданка на управляващия по това време Филипопол ромейски пълководец – Никифор Ксифий. И до днес е запазена кулата от замъка-крепост, който постоява византиецът и в който по време на Второто българско царство са пребивавали родственици на Асеневци. Сред тях са Иванко, известен като убиеца на цар Асен, но и като умел военен стратег и жесток ромеоубиец, и деспот Алексий Слав – самостоятелен  владетел на немалко княжество в Родопите от 1207 до 1230 година. Местните хора разказват още, че на хилядолетният чинар цар Калоян е връзвал коня си, а за да се възхитят на животворното чинарено дърво в селото са идвали и цар Борис III и царица Йоана.

Малцина обаче знаят, че свидетел освен на бурни времена и нрави, вековното дърво е било вдъхновител и на една безсмъртна лирична душа – тази на големия български поет-символист Пенчо Славейков. Той обичал да се отбива, за да си почине в селото, а под орисаната с вечна младост корона на чинара се ражда и вечната му поема „Неразделни“. „Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен, и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен“ споделя авторът. Поемата разказва за невъзможната любов на двама млади, на чиито гробове израстват „кичест Явор“ и „стройна Калина“. Някои казват, че поетът възпява хилядолетното дърво, наричайки го „явор“, в знак на благодарност за феноменалната заздравителна сила на растението, която помогнала на Славейков след като получил травма в детството си.

Заобиколен от други стари чинари и по-млада чинарова гора, дървото е приютявало под сянката си и един от най-самобитните български художници на 20-ти век – живописецът Златю Бояджиев. Неслучайно, на едно от платната си – „Пейзаж от Белащица“, художникът е изобразил величествения чинар.

И днес любителите на българската природа и история могат да се отбият за отдих в с. Белащица, да посетят чинаровата гора и да почерпят здраве и проникновение от чудодейното дърво.

Карцовият бук в региона на комплекс Беклемето, на 21 километра от град Троян, е на над 200 години. Висок е 21 метра и притежава обиколка на величествения ствол от около 4 метра. Букът носи името на генерал Павел Карцов, който по време на Руско-турската освободителна война прекосява с войниците си Балкана през Троянския проход. Било януари 1878 година, а температурите – минус 27 градуса. Битката продължила 5 денонощия и накрая, въпреки тежката зима и  многото жертви, 48 от които премръзнали, войските на генерал Карцов превзели най-високата част от прохода. Неочакваният изход от сражението предизвикало паника сред вражеските сили в Стрямската долина и свидетелство за това е съобщението на турски парламентьор, в което се казва: „Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. През Троян? И то зиме? Откровено казано ние не повярвахме на това известие“.

След забележителния успех и последвалото овладяване на градовете Сопот и Карлово, бойните действия на отрядите, предвождани от генерала, достигнали до Галиполи. Преди да напусне прохода обаче, руският офицер оставил вечен спомен за подвига си на кората на  столетния бук. Легенда разказва, че съществуващата върху ствола на бука паметна резка е оставена от пиката на казашки конник – самият генерал Карцов. Оттам идва и наименованието на дървото – Карцовият бук.

В чест на победата на руското оръжие на най-високия дял на Троянския проход е издигната „Арка на победата“, в близост до която е вековният Карцов бук – свидетел на сражението. По традиция, всяка година на трети март хора от страната се събират при бука, за да отдадат почит на освободителите.

Мнозина считат дървото за целебно и зареждащо в положителна енергия. Целебно е вековното дърво и за националното ни самочувствие, за родолюбието и познанието, съхранено в народната памет.