Между провадийското село Бързица и американския град Сиатъл – така преминава животът на Стела Кенфийлд. Родом е от варненско, но става гражданин на света още през 1980 година. Срещнахме се в провадийското село Бързица, покани ни в къщата, в която живее – с голям двор, овощни дървета и зеленчукова градина. След близо 35 години в чужбина Стела Кенфийлд смята, че животът в българското село може да се промени към по-добро, когато хората започнат да се грижат за селото заедно и да поддържат общите площи, които споделят.
- Живея 6 месеца или повече в Бързица. Имам 4 деца, които са в САЩ, и през другото време ходя при тях. Пътувам на много места по света, за да участвам в изложби. Хората на село мислят, че аз не работя.
А Вие сте тук, за да си почивате?
- Не. Никога не съм си почивала през живота си. Дори и сега - имам много голяма градина, която ми взема почти всичките сили. Имам 65 овощни дръвчета и голяма зеленчукова градина.
Къде преподавате изкуство?
- Преподавам в Тексас, Орегон, Калифорния, Вашингтон, Луизиана...
Къде сте завършили образование?
- Аз не съм завършила изкуство. Завършила съм спорт, педагогически профил, но бях гребкиня в миналия си живот. Рисуването ми се случи съвсем случайно. През 1980 година заминахме за Германия и там в Кьолн ми признаха веднага дипломата. След 5 години заминах за Америка и когато отидох там казаха, че нищо не знаят за България, макар че им показах официална диплома призната в Кьолн. Те казаха, че това не могат да го приемат и аз сметнах, че живота ми е спрял, защото от малка съм спортистка, винаги съм мечтала да завърша спорт и да бъда спортна учителка.
Какво рисувате?
- Всичко. Водя в Бързица американска група и правя уъркшоп.
Какъв трябва да бъде животът в българското село?
- Единственото нещо, което смятам, че трябва да има нашето село, е да можем сами да си изработваме някакви доходи, с които да поддържаме селото си и повече да се грижим за него - да садим цветя и да го разкрасяваме. А сега, като че ли хората не искат да правят това и не искат да се грижат за това, което е извън двора им. Смятам, че трябва да създаваме красота около себе си, защото това е нещото, което ни храни душевно.
Мит е, че Варна разполага с един милиард лева, при една разбивка става ясно, че морската столица разполага с изключително ограничени средства за инфраструктура и капиталната програма. Това заяви кметът на града Благомир Коцев в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“. По думите му пари за инфраструктурни дейности се обезпечават най-вече..
Бюджетът на Варна не е на кмета или на общински съвет, а на варненци. Така председателя на групата общински съветници от ГЕРБ Тодор Балабанов, репликира думите на Благомир Коцев, по рано през деня, в предаването на Радио Варна „Позиция“, че ролята на съвета не е да разпределя бюджета наново или да прави нов бюджет. Според Балабанов, законът..
Николай Мирев е варненец, завършил е информатика и работи повече от десет години в сферата на маркетинга. Свободното си време разделя между семейството си и подкаста, чийто създател и автор е - "Минало, настояще, бъдеще", в най-популярния видеоканал за споделено съдържание. "Интересувам се от всичко, което вълнува хората на моята възраст - в..
(музикална и звукова среда), Драгомир Русев (сценография).
"Вода и земя" е най-новата самостоятелна изложба на професор Димитър Чолаков. Тя е подредена в двете зали на варненската галерия "Папийон". Творчеството на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. То е разнолико и обширно, както по отношение на техника и материали, така и като въздействие и внушение. Картините му са в сферата на абстракцията,..
В днешния ден на радиото и телевизията говорим за... радио. Радио с важни и интересни функции, различни от традиционните радиостанции. Става дума за бреговата радиостанция „Варна-Радио“, която е националният морски телекомуникационен оператор. Често през годините, когато сме търсили различни събеседници от морските среди, ни се е..
Именият ден на вокалиста и основател на група Do Sho – Георги Дачев, започна със специално участие в студиото на Радио Варна и предаването „Новият ден“. „Дядо ми по бащина линия се казва Георги, както и прадядо ми по майчина линия. Така че празнуваме много Георгиевци – или както аз обичам да ги наричам – Георгета“, сподели с усмивка Дачев...