За любовта - малка история от /глобалното/ село

Любовта не пита когато идва. Не пита какъв си, от къде си и дори какъв език говориш. Така се случва с двама души – тя българка, той англичанин. Животът ги събира в провадийското село Кривня. Запознават се в социалната мрежа, макар, че и двамата живеят в едно и също село. Не, че селото е голямо, но никога не са се срещали в него. Срещат се в нет-а. Пишат си, макар, че тя не знае английски език, а той не знае български. Превеждат си чрез платформата Гугъл. А преводите са повече от комични. Добре, че и двамата имат чувство за хумор. За англичанина не знам много, но с жената се запознах при едно от пътуванията ми до селата, за които правим предаване по Радио Варна. Красимира Костадинова е родом от Кривня. Сега е секретар в местното кметство, преди това е била секретар и на читалището. Знае много интересни истории от миналото на селото. И докато ми разказваше, разказа и за себе си.

В село Кривня имаме доста англичани, които са избрали домът им да бъде в селото. Мъжът, с когото живея, живее в Кривня от около 10 години. В началото е живял 6 месеца тук и 6 месеца в Англия.  Но преди 5 години окончателно решава, че ще остане да живее в Кривня.

Как се запознахте?

Първо чрез интернет независимо, че ние живеем в едно село. Беше наистина много странно. Първата ни комуникация беше с компютъра. Не сме се виждали.

А като си пишехте той вече в Кривня ли живееше?

Да. Знаех, че той живее в Кривня. Беше много интересно - живеем на едно място, но не сме се виждали, не сме се чували. В много смешни ситуации сме изпадали, защото той абсолютно не разбираше български език. По времето, когато аз учех в училище, задължителния език беше руският и немски или френски.

И как се разбирахте, как си пишехте?

Чрез Гугъл. Беше много смешно.

Гугъл ви превеждаше?

Да.

Нелепи преводи получаваха ли се?

Да. Много. Имала съм случай, когато той ме нарече "миризливо прасе" и беше доста комично. Но аз имам принцип - щом си приел за втора родина България, трябва да говориш български език. И той учи нашия език и сега комуникацията ни не е вече чрез Гугъл. Сега си говорим почти на български език.