Жаждата е не само да вярваш, а да просветиш своята вяра

Казвате, че в книгата има специален раздел, посветен на суеверията. Променят ли се те с годините?

Едно от суеверията, за което съм писал, е едно „модерно“ суеверие – носенето на червен конец. Хората го приемат едва ли не като гаранция, че като го носиш това ти гарантира здраве, берекет, късмет, любов, щастие... Не че в старо време не е имало подобни езически ритуали и суеверия, но днес те намират една по-модерна основа. В книгата обяснявам откъде идва „вярата“ в подобно нещо. Отделил съм място и на практиката фън шуй, която много млади хора харесват...

Източните практики напоследък сякаш са много актуални?

Аз дори разглеждам един реален случай от моята свещеническа практика – как едно младо семейство дойде в храма и искаше в точно определен ден да бъде осветен техният дом, защото според фън шуй този ден е най-благоприятният, за да се правят подобни неща. Хората не си дават сметка, че всеки един ден е от Господа, всеки един ден е добър и благоприятен! Няма лоши и хубави дни! Всичко зависи от нашето отношение към тях.

В книгата има много споделени истории от личните ми разговори с хората, случки от годините на моето служение в храма.

Кога се прави курбан? Споменахте, че и тази тема сте засегнал в книгата. Всеки ли може да прави курбан, когато реши?

Ние много често имаме погрешна представа, мислене по тази тема, смятайки курбана едва ли не като вид жертва. Да омилостивим Бога един вид... Всъщност в християнската традиция е по-правилно да се казва оброк, защото ние обричаме нещо в знак на благодарност за това, че сме били избавени от някакво зло, катаклизъм или лична неприятна история, която сме претърпели... Имаме добър край! Това е смисълът нещо да бъде осветено, да бъде благодарено на Бога и да бъде раздадено като вид милостиня на хората, които са бедни, немощни и които нямат на трапезата си това, което можем да им дадем.

Ние много често смятаме курбана за жертва, че чрез него сме „изчистили сметките“ с Бога... Събираме само най-близките си – семейството, и така забравяме смисъла на оброка.

В този смисъл дарителството оброк ли е?

Може и по този начин да се възприеме. Когато благодариш на Бога, не е казано, че трябва да се сготви нещо и да се раздаде...

Сещам се за Параскева Николау, който имал премеждие по море и после решил да построи храма „Св. Николай“ във Варна и болница с параклис /б.ред. днес Музей на медицината, ул. „Параскева Николау“ 7/

Да, със сигурност това е един добър пример, но за съжаление това се случва само при хората, които са по-заможни... Хората, които имат по-ограничен бюджет, могат да помогнат по друг начин.

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.

Книгата излиза от изд. „Захари Стоянов“, оформлението й е на издателството, но корицата е творба на Тереза Зиковска. Картината е специално рисувана за изданието. Самата корица кореспондира с жаждата за вяра и разкрива коя е тази вяра, дава възможност читателят да почувства по един духовен начин онова, което е написано вътре.

„Жажда за вяра“ ще бъде представена пред варненската публика днес -11.01.2020 г., от 11.00 ч. в Градската художествена галерия – Варна от Иван Гранитски, който е неин редактор.