Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кокимото: Изразявайки себе си, се чувствам свободен

Калоян Илиев, по-известен с артистичното си име Кокимото, е роден във Варна, където живее и работи и до днес. През 2008-а завършва своето образование във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет и специализира графика в академията за изящни изкуства в град Лодз, Полша. В артистичната си дейност не се ограничава откъм използването на материали, техники, средства, идеи, хора, животни и енергии, за да изрази противоречивата си личност и бурното време, в което живее.

Той е един от най-активните представители на българското съвременно изкуство през последните години и същевременно някак винаги встрани от него. "Обичан и почитан от едни, отричан и хулен от други, той винаги е бил символ на времето, в което живее" - с това описание присъства в културните среди Кокимото.

Един от най-успешните  му проекти е „Kokimoto SURPRISE”, който е вдъхновен от шоколадовите яйца (и играчките, намиращи с в тях) на Kinder Surprise. Други популярни концептуални проекти са „Махащата котка Кокимото“ (базиран на известната в Япония махаща котка) и „Живот в розово“, която осъществява в Париж. Вдъхновява се от автори като Такаши Мураками, Анди Уорхол и Салвадор Дали.

От 2019-а води часове по изобразително изкуство във варненско частно училище.


Каква година изпрати, Кокимото? Как върви преподавателската дейност?

2019-а беше една много силна година за мен и откъм изложби, и откъм това мое ново амплоа. То се превърна в една истинска страст. Не смятах, че някога ще работя това, което съм учил, защото просто не вярвах в системата. Според мен артистът трябва да прави това, което смята за добре, без да се съобразява с околните. Започнах да водя и школа по изобразително изкуство в самото училище. Но държа да отбележа, че не съм оставил на заден план работата си като артист. Една от първите ми изложби през миналата вече година беше експозицията "Морски пейзажи" в София, която мисля да  представя във Варна.

Мислил ли си в един определен момент да напуснеш Варна, да я замениш за друг град по света или у нас?

Истината е, че имам сантимент към този град - аз съм си го избрал и щом съм го избрал, това не е случайно. Може би Варна понякога не отговаря на потребностите ми. Но въпреки това намирам смисъл да си работя от тук и да се изявявам по цял свят. Варна е нещо като моя база. Аз държа да съм звеното, което запълва празнината между старото и новото. Тук имам семейна история, която искам да използвам, и да направя нещо съвременно, стъпвайки върху това.

Възможно ли е един съвременен артист да бъде свободен, не трябва ли той да се съобразява с общественото мнение?

Зависи от артиста. Основното, което искам да направя, е да изразявам себе си. Правейки точно това нещо, аз се чувствам свободен. Всичко се проявява в произведенията ми. От там нататък всеки е свободен или да го приеме, или не.  Това казвам и на децата - че не е най-важното да можеш да рисуваш, а да изразяваш себе си.

Какво още каза Калоян Илиев-Кокимото при гостуването си в предаването "Улица "Събота" - чуйте в звуковия файл: 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пет дни "Театърът се вълнува" във Варна - първо издание на Черноморския театрален фестивал

От 24 до 28 септември Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде домакин и организатор на първото издание на новия Черноморски театрален фестивал. Събитието се случва в юбилейния 105-и сезон на театъра и ще използва двете й сцени – Основна и Филиал, обясни Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна...

публикувано на 23.09.25 в 07:55

Историкът Траян Димитров: Трудно можем да кажем, че сме независими днес, често гледаме към чужди посолства

Ако във времето, когато Независимостта на България e извоювана, тя е означавала свобода от чужда власт, то сега тя е въпрос на ценности и национален избор. Това коментира историкът Траян Димитров в предаването на Радио Варна "Новият ден", като подчерта, че чуждото влияние днес е непренебрежим фактор. В момента трудно можем да кажем, че сме..

обновено на 22.09.25 в 10:52

Второто балканско издание на фестивала „Пиктоплазма“ във Варна

Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров.  Pictoplasma е създадена преди..

публикувано на 22.09.25 в 08:00

Павел Попов: Сред сценаристите на ареста на Благомир Коцев цари страх, че той може да спечели избори и от ареста

Благомир Коцев стана заложник на политически процеси от центъра, но те намират благоприятна почва за реванш сред тези, които загубиха изборите през 2023 година. Това каза в предаването "Позиция" на Радио Варна изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов. По думите му, тези хора започнаха един политически заговор, който доведе до сегашната..

публикувано на 20.09.25 в 14:48

Ивайло Христов: Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство

Изкуство без зрител, не ме интересува такова изкуство. Най-голямата награда за мен е, когато зрителите си тръгнат от залата усмихнати и замислени. Това каза режисьорът Ивайло Христов след представянето на новия му филм "Любоф", който откри тазгодишното издание на Фестивала на българския игрален филм "Златната роза". Основната идея на лентата е да..

публикувано на 19.09.25 в 08:00

Tommy Talamanca (SADIST): Въпросът е: "Какво искаш от музиката?"

Интервю с Tommy Talamanca (SADIST) Има банди, които прекопават музиката без да се набиват на очи и уши. Но винаги достигат до ценителите. Тяхната музика не е за масовия слушател. Трудно се възприема от първо слушане, но влезеш ли в нея, няма откопчване. Всеки нов албум е ново стъпало в музикалното изследване. Пътешествие, което винаги води към..

публикувано на 18.09.25 в 08:00
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Пътешествието в българското кино е пътуване не по магистралата, а по странични пътища

Пътешествието в българското кино е пътуване, не по магистралата, а по странични пътища - редуващи се малки градчета и селца, които ти отнемат дъха с красота и неповторимост, но понякога и пусти, изоставени от хората места. Българското кино е феномен, който е много притегателен за мен.  Тaка описа възприятието си за киното у нас председателят на журито на..

публикувано на 17.09.25 в 07:55