На 8-ми март решихме да ви срещнем точно с нея, защото за крехката си възраст успява да бъде и преподавател, и радиоводещ, и тонрежисьор. Тя е Милица - чаровна, усмихната, тиха, но когато заговори, дъхът ти стихва....защото гласът й е като на чучулига, пееща през пролетта. Така си я представям всеки път, когато я слушам в познатите предавания "Алея на музиката" и "Джем сешън", а и дори, когато споделяме ефирните отрязъци на деня.
Кога бе първата ти среща с музиката?
Моята среща с музиката започва от много малка, още като бебе. Впоследствие когато станах на 4 години започнах да изразявам своето мнение по много въпроси. Тогава казах на моите родители, че искам да свиря на акордеон. Записаха ме в школа към читалището по мое желание. Имах избор между пиано и акордеон. И може би до някаква степен съм се повлияла от това, че защото дядо ми бе акордеонист, самоук музикант, аз изпитах някакво желание да изучавам първо този инструмент.
А сега имаш ли време да свириш на акордеон, пазиш ли си първия акордеон?
Пазя си го все още, но честно да си призная, не ми остава много време за него.
Знам, че акордеонът не е единственият инструмент, на който свириш. Свириш и на пиано, и на гъдулка.
Да, пианото е задължителен инструмент за всеки музикант. Гъдулката е другият инструмент, по който се запалих в тинейджърска възраст в средното училище. Тогава избрах да изучавам този инструмент, без да го познавам изобщо. И така пет години свирих на гъдулка. За разлика от акордеона, си пазя гъдулката. Обичам от време на време да си я взимам и да си посвирвам.Пристигаш в един момент в Радио Варна. Как попадна в тази магия, наречена радио?
Да си призная честно и аз не си спомням. Привлече ме специалността в Музикалната академия в Пловдив и реших да пробвам. Практиката и беше в Радио Пловдив. ако трябва да си призная, дотогава не слушах толкова много радио, повече гледах телевизия. Но след досега ми с радиото тогава, водих и фолклорно предаване в Радио Пловдив, някак си магията ме завладя.
Не е нужно да свириш на много инструменти, за да развиваш своята музикалност, казва Милица в продължение на разговора ни. В момента тя е преподавател и в училище "Константин Преславски" във Варна по поп и джаз пеене. Как успява едно младо момиче да работи рамо до рамо със своите доскорошни учители, а сега колеги и как успява да бъде строг, но справедлив учител?
Много ми беше трудно в началото, но свикнах някак си. Може би най-трудно ми беше да премина границата от говоренето на Вие с тях и сега на Ти. А колкото до учениците си, успявам да поставя границата между учител и ученик, въпреки, че имаме малка разлика в годините. Успявам засега и мисля, че те знаят, че освен като учител, в мен виждат и приятел.
С нашия приятел и колега Кристиян Неделчев си партнирате напоследък все по-често като водещи. Двамата бяхте основни водещи на празничния концерт по случай 85-годишнината на Радио Варна. Как успява тази симбиоза между вас, чисто професионално?
С Крис освен, че сме колеги, мисля, че сме и добри приятели.
С еднакво усещане към музиката!
Абсолютно, да! За да се получава това сработване голяма роля играе и отношението ти в работата, която вършиш. Това е една от причините да се сработим бързо и толкова добре.
Имаш свое вокално студио "Милисима". Има ли талантливи деца и какво ти е отношението към работата там?
Никога не връщам деца, честно казано. Мисля, че всяко дете има право да се докосне до музиката, за да има отношение към нея. Всеки има право да се докосне до изкуството и да разбере дали то е за него. Тези деца, които не се справят добре, естествено отпадат, но онези, които имат талант успяват. В момента работя с осем деца, с които ходим и по фестивали и конкурси. Трудят се добре, но и аз изисквам много.
Козунакът е един от главните герои на великденската трапеза редом до яйцата и агнешкото месо. Приготвянето му обаче не е лесна работа. Не е и чак толкова трудна. Стига човек да има желание и най-вече търпение. За щипката любов е ясно. От нея във всеки свой козунак прибавя шеф Филип Спасов, който отдавна е изгубил бройката на приготвените от..
Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров , ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно..
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..