Слава на героя !

55 години от подвига на старшина I степен Димитър Ат. Димтров се навършват днес.

Военноморският музей във Варна публикува на фейсбук страницата си спомен за моряка-герой Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965).

От всички доблестни героични прояви през 60-те години на миналия век ярко се откроява  неговият подвиг.

Старшина Димитър Димитров е роден в село Сушица, община Стражица, и започва наборната си военна служба на 23 октомври 1962 г. в школата за химици в Горна Оряховица. След успешното й завършване служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.

По време на учение в открито море на 4 март 1965 г. матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба възниква опасност от пожар.

Гъст, отровен дим изпълва тясното помещение с оръжия и взривни материали. В погреба слизат главен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на отделение химици Димитър Димитров.

Най-дълго устоява на задушливия дим младежът от Сушица. Той ползва противогаз, но окулярите му се замъгляват от гъстия дим и е принуден да го свали. Успява да открие и подаде навън димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Опасността е отстранена.

Екипажът – общо 57 души, и корабът са спасени.

Отровните газове обаче поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Откаран е по спешност за лечение във Военноморска болница, но два дни след инцидента (6 март 1965 г.) умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.

С указ № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 г. за „спасяване на боен кораб и екипажа му“ е награден посмъртно със златна звезда, званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Г. Димитров“. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров, са част от постоянната експозиция на Военноморския музей.

В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е изградена паметна плоча в негова чест.

На старши матроса посмъртно е присвоено звание „старшина І степен“.

Със заповед № 143 министърът на отбраната на 15 май 1965 г. го зачислява завинаги в екипажа на спасения военен кораб - преследвач на подводници и разпорежда паметни плочи в чест на героя да бъдат издигнати в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна.

Паметникът във Военноморската база във Варна е открит тържествено на 6 март 1966 г. Командващият на Флота посмъртно присвоява на старши матроса звание „старшина първа степен”.
Проектант на композицията е арх. Камен Горанов, автор на бюста - скулпторът Любомир Чакъров. Надписът на паметника гласи: „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров, герой на Социалистическия труд, роден на 1 XI 1943 г. С цената на живота си спасил от гибел своите другари и кораба, на който служи. Починал на 6 III 1965 г.“

В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е създаден Моряшки парк, носещ неговото име. През 1978 г. построеният 3240-тонен военен транспорт е наречен „Старшина І степен Димитър Атанасов Димитров“.
6 март е обявен за Ден на матроското другарство и героизъм в мирни дни. Морално отличие на името на старшина I степен Димитров се връчва ежегодно на матросите - отличници в бойната подготовка.