През последните дни четем за различните ограничителни мерки, свързани с разпространението на COVID-19. Повечето от нас в чантите си имат антибактериални кърпички и дезинфектант, почистваме работното си място в офиса все по-старателно и караме децата да мият ръцете си по-често. Разбира се, правим го и ние.
Замисляме ли се обаче как се предпазват тези, които се срещат с големи групи от хора и чиято работа е свързана с комуникацията с тях? Които няма как да си свършат работата професионално, ако не отидат в центъра на събитието и понякога дори да се изложат на риск за здравето си? И това да не се случва само в дните, в които целият свят говори за коронавирус.
Сред тези хора несъмнено са фоторепортерите.
Мартин Николов се срещна с Любомир Бенковски-Бенджи, за да го попита дали и как се отразява на работата му разпространението на коронавируса:
„Когато човек става фоторепортер, той знае, че ще се излага на опасност. Аз не смятам, че тя е голяма. Работя си нормално. Не смятам, че трябва да се притеснявам”.
Замисляш ли се, когато трябва да отидеш на място, където има риск за собствения ти живот?
Всеки се замисля. Не е въпрос на смелост, а на добре пресметнат риск. Взимаш необходимите предпазни мерки, отиваш и си свършваш работата. Правят го лекари, правят го и много други хора.
Личната отговорност към близките?
Стремя се, доколкото мога, да се предпазя. В крайна сметка не можем да се затворим вкъщи и да закрием държавата, защото е възникнал някакъв вирус. Аз съм преживял няколко такива истерии – първо беше птичи грип, ходихме да снимаме разни ферми как избиват птици. После беше свинският грип, сега е коронавирус. Не мисля, че е нещо по-различно. Мисля, че паниката е малко повече.
Имало ли е случай, в който си тръгвал за обект някъде, разбирал си, че е опасно и си се връщал? Като фотограф знам, че трябва да предаваш събитията от първа линия.
Когато стане прекалено опасно, с колегите се изтегляме на безопасна позиция и се опитваме да си свършим работата с минимален риск за нас. В крайна сметка човешкият живот и здравето са по-скъпи, отколкото която и да било снимка. Но това е въпрос на личен избор. Аз не се смятам за смел човек. Но паниката е по-опасна. Фоторепортерите и фотографите сме доста ревностни към професията си и се стремим да покажем най-доброто от себе си. Когато гледаме през визьора, се получава едно дистанциране от събитието. Човек си внушава, че едва ли не го гледа на кино, че не е там и по този начин страхът пада до някаква степен. Това е изиграло лоша шега на доста фотографи.
С тези ограничителни мерки в момента как се предпазваш?
Както препоръчват здравните власти, гледам да си мия ръцете по-често, да не си докосвам устата и носа, ако съм пипал нещо на обществени места. Избягвам да се прегръщам и целувам с хората без нужда. Нищо по-различно.
Целото интервю с Любомир Бенковски-Бенджи може да чуете в звуковия файл в началото на публикацията.
Любомир Бенковски има опит като телевизионен оператор и фоторепортер към вестници и телевизии в родния си град Плевен и като кореспондент на БТА. От 2000 година живее и работи във Варна. Като фоторепортер е снимал близо 7 години за вестниците "24 часа" и Труд". В момента е регионален мениджър за Североизточна България на Агенция "Булфото".
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Разкъсана облачност
