„Няма да ядеш чужда мъка!“, тази силна заръка помни от баща си известният добруджански акордеонист Стефан Георгиев. „Няма да ядеш духа на хората. Трябва да ги защитаваш. Да не се отнасяш грубиянски.“ - бащините съвети на този буден човек, коларо-железар - Георги Стефанов, и до ден днешен съпътстват обичания музикант.
Стефан Георгиев е от село Ангеларий, Тервелско. Може да кажем, че е потомствен музикант и в доказателство да впрегнем фактите: чичо му Георги, както и братовчедите му – Пенчо и Кольо, са свирили на хармоника. Майка му Вълкана Стоянова, но не известната тракийска певица, също е пеела. Нейният баща пък е бил прочут гайдарджия. Първата си хармоника Стефан получава на десет години. Продава им я Пенчо Парашкевов с думите „Вземи хармониката и я сложи на гърба си. Нека винаги да е с тебе и където можеш, сваляй я и свири, учи се!“. Думите са цитирани от краеведа Атанас Пеев в книгата му „Майстори на добруджанската народна музика“. И съвсем основателно авторът нарича Стефан Георгиев „виртуоз на добруджанската народна музика“. И тук не се визира конкретно невиждани и нечувани технически умения, смайваща бързина и т.н. Тук става дума за избора да се посветиш на фолклорния диалект, който обичаш безрезервно - добруджанската инструментална музика. Акордеонистът остава верен на този стил през целия си живот: и на съборите, и сватбите, на които свири още като младеж; с акордеона не се разделя и като войник в Дома на народната армия в Сливен; а най-вече и като титулярен музикант в Ансамбъл „Добруджа“, постъпвайки още през 1966 г. В този ансамбъл преминава целия му творчески път, до пенсионирането.
И днес 77-годишният акордеонист живее в Добрич със съпругата си добруджанската певица Атанаска Станева. Винаги е приятна срещата с тяхното семейство, повод да поговорим за Добруджа и добруджанската музика, за „онова време“, а и да послушаме хубава музика.
Интервюто със Стефан Георгиев и музиката му чуйте в звуковия файл.
Не е случайно, че рибите присъстват в изработените скулптури от Иван Сутев, директор на Музея на мозайките в Девня, тъй като е родом от Несебър. В почивните месеци Сутев се занимава с дърворезба. Иван Сутев завършва Котленската художествена гимназия през 1982 г и оттогава дърворезбата е негово хоби. „За съжаление вече годините и зрението..
От 21 юли 2025 година Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор. Законът е ясен и всички в тази държава трябва да се съобразяват с него. Това подчерта за обзорното предаване "Позиция" на Радио Варна адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. По думите му законът, приет на 21..
Изложбата „Царско лято“ на Лилия Кунева и Крис Николов, посветена на „лятото преди бетона“, ще бъде открита от 19 часа на 1 август в Морското казино. Картините в нея са повлияни от обиколката на художниците в Полша и Германия и опитите им да се доближат до големите майстори, обясниха за Радио Варна авторите. На откриването ще..
Интервю с Markus "Infernal" Kuschke (DESASTER) Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA,..
Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..