Д-р Константин Герганов: Лекарят е лекар навсякъде и по всяко време

публикувано на 07.04.20 в 09:29 | обновено на 07.04.20 в 11:39

Работим както обикновено. Пациентите имат своите нужди и няма как да не ги обслужваме, когато се обръщат към медик. Спазваме съответните предпазни мерки, но лекарят си е лекар винаги и на всяко място. И на улицата, и вкъщи и навсякъде по света, където е поставен той си остава лекар. Няма бивш лекар.

В световния ден на здравето и професионален празник на българските лекари, това сподели д-р Константин Герганов от екипа на ВМА – Варна, в предаването „Новият ден“. Той е oртопед-травматолог с над 20 години стаж. Полковник от резерва и дългогодишен заместник – началник на МБАЛ – Варна към ВМА – София. Днес работи по специалността си в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. Участвал в няколко мисии на български военни контингенти зад граница: 2004г. – КFOR- Косово; 2005г. – EUFOR – Сараево – Босна и Херцеговина; 2007г. и 2009г. – ISAF- Афганистан – началник на хирургичните екипи (и травматолог) в испанска военна болница – база „Арена” – гр.Херат. Д-р Герганов има 3-ти дан в карате Киокушинкай и член на УС на Българска Киокушин Асоциация.

д-р Константин Герганов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Чувствам днешния ден като празник още от времето, когато майка ми беше лекар. И досега винаги съм го приемал като празничен, хубав ден. Много мои колеги го възприемат по същия начин, както и аз.

Изборът на професия при вас може би е бил логичен, но все пак - какво беше водещо при избора ви?

Ще ви разкажа. Това съм го споделял и на синовете ми. Всъщност станах лекар по едно стечение на обстоятелствата, че имам проблем с очите, т.е. нося очила, иначе щях да стана военен. Но, навремето нямаше как да кандидатствам във военно училище, баща ми ме посъветва да кандидатствам медицина, все пак майка ми е лекар и не е нещо далечно като област на познанието в нашето семейство, а след това ако искам да стана военен лекар. Това се случи. Завърших медицина, станах военен лекар и бях в сферата на военната медицина до преди няколко години, когато поради навършване на възраст трябваше да се простя с пагона.

Лекарската професия е в голяма степен призвание. Сега, в тази ситуация как работите?

Участвал сте във военни мисии, работил сте във високо рискова среда, как приемате ситуацията, в която сме сега всички?

Няма как да не я приемам по същия начин, както я приема цялото общество - с отговорност. Защото това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме отговорно. Ситуацията е такава, че трябва да се съобразяваме с нея неизбежно.

Трябва ли да променим нещо в отношението към собственото си здраве и какво, според вас? Какво ни провокира тази ситуация?

Точно за внимание към собственото ни здраве. Не само, заради себе си, а и заради най-близките ни, тези които обичаме и ни обичат! Защото пазенето на собственото здраве дава щастие и на тези, които са близки на сърцето ни.

Как да бъдем по-здрави? Вашият професионален съвет, който ще ни дадете днес?

Да се спазва т.нар.здравословен начин на живот, който всеки го разбира различно, но има основни принципи като повече време на въздух, повече сред природата, една здравословна храна, спазване на някакъв дневен режим.

А здравословните взаимоотношения между хората?

Категорично. Това е може би началото на целия списък от подобни съвети. Добрите взаимоотношения между хората много способстват за психическото здраве. А според СЗО моделът на доброто здраве включва категорично и добро психично здраве.