И от микрофона на радиото се разнасят нейните песни, преминават срутените вече гранични огради, тихо се стелят над сгушените добруджански села и изпълват с радост душите на отрудените селяци – братя и сестри от родната земя... Ето така през 1943 г., в рубриката „Тия, които слушаме по радиото“ във вестник „Радио-свят“, бр. 295 от 18 юни, авторът Ив. Ив. разказва за вече напълно забравената добруджанска певица Дойка Добрева.
Певицата, родена на 16 април 1912 г. в с. Полковник Свещарово, Добричко, е сред първите, които са пели "на живо" в Радио София преди 50-те години на миналия век. Още от малка почва да пее. Слуша песните, които майка ѝ пее, песните по тлаки и седенки, по коноп и жътва. Тук всички пеят – и млади, и стари, и в скръб, и в радост, пеят песента на полята, на земята... Слуша, заучава ги и пее...(в. „Радио-свят“). С първата си любов Добри Цонев бягат от окупирана Южна Добруджа и се установяват в София. През 1931 г. се женят в столицата. На следващата година се ражда първият им син Трайчо, а след още две и вторият – художникът Тодор Цонев. По препоръка на Добруджанската организация в София Дойка Добрева се явява на прослушване в Българското национално радио през 1935 г. В продължение на 15 години нейният глас звучи в национален ефир. Тя знае и пее над 100 песни: „Стар свекър Янки думаше“, „Посъбра Бальо дружина“, „Седнал е Манол да яде“, „Калинка булка хубава“, „Димитър твари гимия“... Пее и хумористични песни – „Де тий, Тудоро, китката“, „А бре, дядо, дерменджийко“, „Снощи отидох на нова чешма, либе ле Иванчо“ и много други. (Бешков, Л., 1992, Добруджанци в науката, изкуството и културата)
Така накратко изглежда житейската история на Дойка Добрева. Любопитните подробности обаче разказват и за многото горчиви чаши, принудена да изпие до дъно по пътя. История, достойна за роман: от бягството от Южна Добруджа с голямата ѝ любов - Добри, но и за греха - любовта с друговерец, като поквара, за задраскването ѝ от семейната памет...
Писателката, краевед, общественик, интелектуалец, дълбоко свързаната с Добруджа Рада Въртунинска - дъщеря на най-добрата приятелка на Дойка Добрева от моминските години - разказва историята.
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..