Театърът чете Валери Петров

"Какво е мъдрост и има ли финална, последна истина? Чове­кът се стреми да разбере себе си, да установи мястото си в света. Но пътят към отговорите на тези въпроси не е лесен. Затова и ги наричат „вечни“. И нещастието е в това, че постигнатото се забра­вя, трудно се предава от един чо­век на следващия, от едно поко­ление на друго. Оттук е дошъл навярно митът за Сизиф. Човек тласка нагоре по хълма камъка на знанието, но тъкмо да го дока­ра до върха и той се търкулва на­долу. Камъкът, пък и самият чо­век. Искал е да предаде зрънцето истина, което е събрал, на следва­щия го, да му каже: „Виж бе, ра­ботата е в това, че…“ Но оня не го чува, той трябва сам да разбе­ре в какво е работата, сам да си поеме камъка от стартовата чер­та. „Е, хайде – казваш му, – тласкай го тогава, както съм го тласкал аз, почти от началото!“… Но вие ме карате да говоря „мъд­ри“ слова, пък аз ви казах, че не ги обичам."

На 22-ри април се навършват 100 години от рождението на ВАЛЕРИ ПЕТРОВ!
По този повод на 21-ви и 22-ри в Театърът ЧЕТЕ ОТ ВКЪЩИ на страниците на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"режисьори, театроведи, актьори и.... децата на актьорите ще четат произведения на големия писател.

Тази вечер в инициативата се включва столичната актриса Нели Монеджикова: