Всички чартърни полети на българските авиокомпании през летния сезон да бъдат субсидирани от туроператорите, предлага браншът, като за периода те са с капацитет да изпълнят 1000 - 1200 чартърни полета на месец.
Съотношението на схемата за подпомагане 60/ 40 да бъде променено на поне 80/20, защото иначе няма как да бъде компенсиран спадът на приходите за авикомпаниите. Ако тези мерки бъдат изпълнени, браншът може да бъде спасен. Това казва в интервю за БТА председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов.
Станулов каза още, че засегнати от кризата са както авиокомпаниите по редвоните линии, така и чартърните. Сред тях са България Ер, Бългериън Ер Чартър, Бул Ер, Болкан Ер, Електра еъруейз. Авиоекспертът призова още да се обръщаме към авиацията не само, когато имаме нужда от нея, а когато и тя е в затруднение.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Какви загуби генерира българската авиация заради пандемията от коронавирус?
Отговор: В цифрово изражение е трудно да определим какви са загубите, те са повече натурални. Практически от началото на март, когато в други години имаше раздвижване на туристическия сектор и започваха малко по малко да се извършват чартърните полети, сега няма нито един или почти нито един изпълнен полет. Чартърни полети извършват около 25 - 30 самолета в 3-4 авиокомпании, които са основните чартърни авиопревозвачи. Проблемът е, че обстановката остава неясна и в следващите месеци, защото е директно свързана с туристическия сезон.
Освен това авиокомпания България Ер, която изпълнява редовни полети, практически също е ограничила и почти спряла всичките си полети, поради ограниченията вследствие на коронавируса. Много рядко има полети, свързани с превоз на медицински приспособления, консумативи, лекарства и т.н. Това обаче е много малко, за да може да компенсира липсата на каквито и да е други полети.
На този фон единствено карго авиацията, която работи в Германия /Карго Ер/, с нейните 10-12 самолета, има работа. Реалността в момента е такава, че останалите 30 чартърни самолета и около 10 самолета , насочени да изпълняват редовни линии, практически не работят. Това е голям проблем за авиацията.
Огромно уважение към всички, но ако започнем поголовно да освобождаваме пилоти, стюардеси, инженерен състав - това ще е изключителен удар върху авиацията и тя няма да може да се възстанови по никакъв начин, така както биха се възстановили други, засегнати от пандемията отрасли. За да се произведе един пълноценен командир на самолет, са необходими близо 7-8 години - обучение и стаж. И това е голямата разлика между авиацията и другите браншове, че кадрите в тази област са изключително подготвени, но това струва много скъпо, коства много усилия и много време. В този смисъл, ако няма някаква подкрепа, която да ни даде възможност да преживеем тези месеци, то нещата ще изглеждат доста зле.
Всъщност какво правят чартърните авиокомпании - те летят основно лятото, започвайки от май до края на октомври, с чартъри около Нова година и други празници, но приходите и финансите, които натрупват основно през силния сезон, им дават възмоност да издържат до следващия такъв. Ако него го няма, а то вече от 2-3 месеца е така, нещата стават критични.
Въпрос: Проблемът засегна авиацията в световен мащаб и приземи над 90 процента от флотилията на авиокомпании като Луфтханза, други лидери в бизнеса са пред фалит. Най-големите превозвачи вече обявиха, че бъдещето на авиацията не може да бъде гарантирано без държавна помощ. Какви мерки ще бъдат предприети в тази насока у нас ?
Отговор: Възможност е въведената от 13 март схема за държавна помощ, известна като 60/40. Тя обаче не е достатъчна, защото условието за получаването й е да се докаже спад в приходите за март 2020 г. от поне 20 на сто, спрямо март 2019 г., за авикомпаниите не важи. Причината е, че те са загубили от 70 до 100 процента от приходите си. Има предложение, което излезе от страна на туризма и което в момента се обсъжда, всички чартърни полети да бъдат субсидирани през туроператора през летния сезон. Нашето предложение и дай Боже и то да се приеме, е това да е валидно за полети, които се изпълняват от български авиокомпании. Само по изключение, когато нашите не могат, да се даде възможност на чужди превозвачи. Иначе през лятото българските авикомпании са готови и с капацитет да изпълнят 1000 - 1200 чартърни полета на месец. С уговорката, че тези възможности няма да ги имаме, ако не се възстановят пазарите.
Всички мислят, че гражданската авиация е най-сигурният траспорт, и слава на Господа, така е.
Инциднетът, който тези дни стана с частния самолет на летището в Лесново, за щастие без трагичен край, не слиза от всички медии вече три-четири дни. Преставете си по-тежък самолет, с по-тежки последици, какъв отзвук би имало това и в страната, и в света. Това просто "чупи" доверието не само към превозвача, а към самата държава. Казвам това, за да откроя другата голяма особеност на гражданската авиация, което пък поставя като задача номер едно на всички нас, заети в този бранш, а именно - безопаността на полетите. Такава безопасност се поддържа с непрекъснати тренировки и с мотивация на хората. Няма как да ги освободим и да им кажем - хайде, ако обичате, тръгвайте си сега за 3-4 месеца и после ще ви потърсим. Не става така.
Въпрос: Има ли план за стимулиране на доверието на пътниците да се върнат към авиотранспорта в обстановката на коронавируса, както и за получаване на одобрение от правителството и здравните власти за това?
Отговор: Българските пътници, а и всички останали, нямат никакво основание да губят доверие в българските превозвачи, които са се доказали като едни от най-добрите в световен мащаб. А що се отнася до коронавируса, това е въпрос на здравните власти и правителството. Това, което може и е предписано да се прави, българските авиокомпании ще го правят. Сега тези проблеми се обсъждат на европейско ниво, как ще стават пътуванията, особено при пресичането на държавните граници. Може би с тези пи си ар тестове или други мерки. Всичко, каквото трябва, ние от наша страна ще го изпълним, но нашите възможности тук не са кой знае какви. Реалисти сме и знаем, че няма как да се възстановят полетите скоро и в тези обеми, които бяха. Вие сама цитирахте Луфтханза, която приземи още 100 от самолетие си, а хоризонтът да ги възстановят е след две -три години. Така че и ние трябва да свикнем с това.
Молбата ми е обаче да се обърнем към авиацията не само, когато имаме нужда от нея. В този смисъл са и нашите предложения, за да запазим този изключително ценен и скъпо струващ състав на българската авиация.
На първо място предлагаме съотношението по мярката 60/40, да се промени на поне 80/20, тъй като в момента не 40, но и 20 на сто няма как да плаща авиокомпанията. Нека има съучастие, но нека то да е съразмерно с падането на приходите, каквито в момента превозвачите нямат. Тази мярка да важи за всички авиокомпании, които докажат такъв спад на приходите.
Втората мярка е тази за поощряване на чартърните полети, за която споменах. Тя действа и за туризма, и за авиацията по еднакъв начин. Само дето според нас разумно е да се даде държавна помощ на първо място към българските авиокопмании. Тези две мерки много ще ни помогнат. Те едва ли ще решат всичко, но ще спасят бранша в тази криза.
Лично аз много се радвам на подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/, както и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с които работим отлично и на чиято подкрепа изключително много разчитаме, за да се случат тези мерки,за които говорихме.
Въпрос: Ще кажете ли кои са най-засегнатите превозвачи и каква част от флотилията ни е приземена?
Отговор: На първо място това е превозвачът по редовни полети България Ер. След това е чартърната Бългериън Ер Чартър, която има 14 самолета и те са на земята от март месец насам. Другите превозвачи са - Бул Ер, която лети с Боинг 373- Класик и също не изпълянва полети, Болкан Холидейз с 4 самолета Ербъс, също без полети, Електра еъруейз.
Работи само карго превозвачът, който, искам да подчертая, е с отлична атестация. Той е на германския пазар с възложител на полетите DHL и представя отлично и себе си, и България и българската авиация.
Въпрос: В какви срокове очаквате все пак да стане възстановяването на авиобизнеса и как би се случило това? Някои от колегите ви в Европа прогнозираха, че на първо място това ще се случи с възобновяване на вътрешните полети, а след това и на международните.
Отговор: Аз лично не споделям тази последователност, нямам основание за това. Ние сме функция на деловата и на туристическата активност на населението. Доверието към българската авиация, аз твърдя, че е много добро. Всички са наясно, че българските пилоти, стюардеси, авиоинженери са най-добрите и ние го доказахме. Вече забравихме авикомпания Балкан и как се възстановихме от нулата. Това стана благодарение на тези наистина блестящи кадри, които българската авиация има и дай Боже наистина да не ги загубим в тези смути времена.
Ако ми позволите на финала да спомена нещо важно. Асоциирани членове на Асоциацията на българските авиокомпании са още базата за техническо обслужване Луфтханза Техник София и Аеротехник. За щастие, те имат много добро международно име и макар с намален капацитет работят достатъчно активно в последните месеци. За жалост, през месец май и при тях се свива пазара и навлизат в доста труден период. Името им е престижно и те обслужват италиански, испански, германски, гръцки, самолети от Източна Европа. Благодарение на тях България се оформи като един от най-големите центрове за техническо обслужване и ремонт на самолети в Източна Европа.
Има и още нещо,което е изключително ценно за българската авиоавиация и това е Симулаторният център. Такива центрове има два в Източна Европа - у нас и в Прага. Всички пилоти идват в този Център да тренирт. Именно той обаче беше най-жестоко "ударен", защото дори от схемата 60/40 го отрязаха. Причината е, че попада в сферата на образованието, което намирам за абсолютна глупост.Така че там пари няма да има и за заплати. Има проблем и с това, че в Симулаторния център не могат да идват чужди пилоти да тренират. А това е сърцето и основата на безопасността на полетите.
Под това заглавие излезе от печат поредният седми сборник от научни студии и статии на Центъра за демографски изследвания и обучение /ЦДИО/, посветен на съвременните тенденции в развитието на населението в България. Издаването му се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура” при Община Варна съгласно договор номер Д24001345 от..
Кметът на Варна Благомир Коцев връчи общинското отличие за млад учител за мотивиран и добър старт в учителската професия за 2024 година. На специалната церемония в Община Варна бяха наградени 18 преподаватели от училища и детски градини в различни образователни направления и етапи на предучилищното и училищното образование. Всички носители получиха..
Трябва ви газова уредба, но не знаете как да изберете такава и какви са характеристиките, за които трябва да следите? Няма проблем, на помощ идват специалистите от Сигнус Газ, които ще ви дадат цялата необходима информация и ще споделят важни факти, които трябва да знаете. Тип на двигателя – защо е толкова важен? Едно от най-важните неща, които..
С носталгия към лятото, в месеците, в които времето е вече хладно като септември, октомври и ноември, много българи решават да пътуват до по-топлите южни дестинации. Така, освен птиците, родните туристи също "отлитат" на юг през есента. Сред най-предпочитаните дестинации са Турция, Гърция и Египет, каза за Радио Варна туроператорът..
Фотоизложба "Спомен за Кирил Аспарухов" представят днес във Варна. Експозицията ще бъде открита от 18 часа във Фестивалния и конгресен център, централно фоайе. Шоуменът, поет и журналист, превърнал се в емблема на морската столица, си отиде на 18 декември 2022 г. Днес той щеше да отбележи своя рожден ден. Кирил Аспарухов: "А живота е сцена и тази..
Напоследък наблюдавах странни случки. Докато купувах талони за паркиране, служителката любезно ми се оплака, че има много работа. Ако може да не издава фактура, защото това допълнително усложнява напрегнатия й ден. Също, да платя в брой, че отчитането на картовите разплащания е по-времеемко и затрудняващо. Няма да предавам детайлно, но докато слушах,..
Галина Танева живее във Великобритания, тя е родом от село Устрем, което се намира на източния склон на Сакар планина. Танева е автор на поредицата от три романа „Нямата рече“, представя и сборник с разкази „Шепот от Сакар“. Тя притежава и уникална колекция от старинни носии. По време на представяне на книгите си в Арт салона на Радио Варна, тя ще..