Стефан Вълдобрев: Животът винаги ни намига и ни показва посоката

Понякога пропагандираш някаква идея, но животът ти намига и ти казва, че трябва да се случи точно обратното. Това са парадоксите, с които се сблъскваме. Трябва да се научим да усещаме момента, за да не го пропуснем, да обръщаме внимание на този единствен кадър, който ни се предлага сега. Това каза в интервю за Радио Варна, актьорът, певецът, композиторът - Стефан Вълдобрев.

Той определя себе си, като човек, който по природа е с много разнопосочни интереси. Занимава се с актьорство, композиране на филмова и театрална музика, лидер е на групата „Обичайните заподозрени“. Казва, че едно от най-ценните неща за него е контактът с публиката. Независимо какви средства за въздействие ще използва - дали поезия, музика или роля,  за него важно е взаимното доверие. Излизам вечер, срещам се за два часа с хората и моята задача е да ги развълнувам, така, че след това те да си тръгнат озарени и осмислили нещо, споделя Вълдобрев.

Освен за човешката самонадеяност, която често прояваваме пред лицето на живота, артистът се замисля и за консуматорството, което ни обсебва. Не съм консерватор или носталгик, обаче не разбирам някои аспекти от съвременния свят, каза още той. На мнение е, че повечето от модерните устройства и пособия, които трябва да ни улесняват, всъщност черпят повече от времето и енергията ни. Преди една аудиокасетка можехме да я слушаме на всякакви касетофони. Сега взимаш един файл и трябва да го конвертираш, а той да е съвместим с устройството, направи сравнение Вълдобрев.

Аз не живея в миналото. Аз живея в настоящето и гледам напред, уточнява той. По думите му обаче цялото консуматорско общество вече е много натоварено и зависимо от технологиите и новите наложени стандарти. Сега трябва да "ъптдейтваш" всичко на 6 месеца, за да можеш да продължиш. Тениските пък се изхабяват след второто пране и се хвърлят. Целият номер е, че са те залъгали, че всъщност е за твое добро, а то, ако се замислиш е много по-трудно, посочва той. 

Подробностите чуйте в разговора на Мартин Николов със Стефан Вълдобрев в прикачения звуков файл: