Елена Алексиева: Пандемията ни напомни, че светът не се върти около нас

Преди всичко - честит имен ден! Как посрещате този хубав, светъл пролетен празник?

Много благодаря затова, че ми честитите! Свети Константин и Елена винаги ги свързвам със следващия още по-голям за нас празник - 24-ти май. За мен хубавото и ценното, ако щете и многозначителното е в това, че тези два празника ги делят буквално няколко дни. Има едно смислово преливане от единия в другия и затова, така най-просто казано си обичам имения ден!

В момента какво занимава мислите ви, като процес, като произведение?

Това е една много голяма бразилска писателка Кларис Лиспектър. За мен това е литературно откровение, пък и не само литературно. От ония, които сравнително рядко ми се случват. За съжаление тя все още не е преведена на български и се надявам това да стане в най-скоро време. Друго нещо, което с наслада се готвя да започна да чета, за съжаление също не е превеждано на български, това е едно произведение, датирано от 10-ти век и се казва "Сказание за Генджи" роман от една японска придворна дама Мурасаки Шикибу. Това е, което мога да споделя като големи радости в момента.

За един творец, казват че уединението често носи вдъхновение. За вас плодотворен ли беше този период на затваряне, на поглед навътре?

По принцип моят начин на живот е доста динамичен, но пък погледът е винаги обърнат навътре. Аз съм от хората, които обичат да се затварят и усамотението все не ми стига. Но отчитам и факта, поне в началото на извънредното положение доста силно го усещах, че има разлика между усамотението, когато ти го търсиш и тогава, когато ти е наложено отвън. Имаш един преход - неясен, леко объркващ, но в крайна сметка светът ни се промени и май продължава да се променя. Ако приемем, че това е една още по-голяма промяна, тя още не е приключила и ние трябва да адаприраме към нея не само мисленето, но и бита си.

Да, така е. Големи артисти от киното, режисьори призоваха да запазим промененото положение, защото то е знак, че всъшност обичайното е някъде сбъркано. В този ред на мисли за вашият роман "Свети Вълк", който ви донесе голямата награда м.г. - главният герой е един самотен пътник, който е носител на промяната, там където отива. Вие сега каква промяна мислите, че ни е е необходима?

Виждате какво става - докато човечеството страда, светът в който това човечество живее и е узурпирало, всъщност изобщо не страда. И започва да се чувства по-добре! Това означава, че има някаква връзка, която е сериозно сбъркана.

И какво трябва да запазим?

Може би трябва да се сетим, че светът не се върти около нас и да се опитаме да не го забравяме повече. Тази Земя няма как да се адаптира спрямо нас, въпреки че тя се опитва да го прави, но това не може да става чрез унищожение!

Какво бихте пожелали на четящите хора по повод 24-ти май?

На нечетящите първо искам да кажа, че губят страшно много и от четенето само могат да спечелят. А на хората, които четат - да не губят своето упование в четенето, в литературата и в книгите, защото те действително спасяват живота на човек! Защото да спасиш духовния и душевния живот на един човек, това е все едно да спасиш физическия му живот! Така, че им пожелавам да имат време да четат, да мислят, да имат достатъчно време за себе си. В крайна сметка всяка промяна е за добро! Не забравяйте, че ние преживяваме криза в момента, а не война! Затова аз съм оптимист за бъдещето и пожелавам на всички от сърце да отпразнуват този наистина за мен най-светъл празник, който ни предстои - 24-ти май!