Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
В различните географски области името се произнася по различен начин — в Софийска област името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да "тръгне към зима", слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова "открадване", срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери "житомамницата" вече "обрана". Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на нивите си, за да ги пазят от "мамници".
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е "хаталия", "аталия" (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" — за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън.
Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората.
С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. /БГНЕС
На 5 октомври в България и още над 100 държави по света се отбелязва Деня на учителя. Идеята за празника идва от състоялата се през 1966 г. в Париж Специална междуправителствена конференция за статута на учителите, в резултат на която е подписан документът „Препоръки, касаещи статуса на учителя“. По повод годишнина от приемането на..
В рамките на три дни в Добрич се провежда петото издание на „Фестивала на занаятите и изкуствата“. Организатор на събитието е Фондацията „Добруджа – история, традиции, култура“, в сътрудничество с Фондация „Добруджанска задруга“ и с финансовата подкрепа на Община Добрич. На фестивала се представят майстори, занаятчии и творци от цялата страна...
Малкото леопардче Марго - най-новият обитател на Варненския зоопарк, което се роди през юли, придоби смелост и вече не се крие. Тя обаче се чувства по-сигурна, докато е около майка си Киара. Марго има и осиновители, които ще дават своя принос за отглеждането ѝ. Днес малкото диво коте направи своята първа изява пред медиите и влезе в обектива на Радио..
Редица събития и интересни дейности ще се проведат със студенти и курсанти в Планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" в Световната седмица на Космоса. Ученици от няколко града също ще се включат в инициативите. Това каза доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума във ВВМУ във Варна. В дните, посветени на Космоса в цял..
На 5 и 6 октомври в читалище “Васил Левски” в квартал Галата ще се проведе първото издание на Омая Етно Фест. Фестивалът ще представи на публиката специално подбрана програма от занаятчии и музиканти , а деца, младежи и възрастни ще се гмурнат в чудния свят на народното творчество. Публиката е поканена да свие ръкави и да извае..
По-малко от една трета от мощностите на преработвателите на слънчоглед у нас са натоварени. Това каза за Радио Варна Яни Янев – председател на Асоциацията на преработвателите. Причината е в липсата на суровина. Още повече, че тазгодишната реколта на слънчоглед е с около 50 на сто от нормалните за страната. Икономистът Димитър Събев:..
Преди няколко дни гръмна новината за над 80 българските туристи, които останаха блокирани повече от денонощие на летището на гръцкия остров Корфу. Технически проблем със самолета забавя полетът с няколко часа, после с още няколко и така повече от 30 часа, както пише в публикация в социалните мрежи един от чакащите българи, с който опитахме,..