Хармония с природата в един клуб за здраве, доверие и приключения

Всеки ден сами избираме дали ще посегнем към ябълката или към цигарите. Дали ще пием вода или алкохол. Дали ще излезем сред природата, за да дишаме чист въздух, да спортуваме и откриваме нейните чудеса, или ще включим скарата на поляната и ще се излегнем на тревата с илюзията, че сме сред природата. Това интервю е с познатия не само у нас, но и по света инструктор по карате, йога и обща физическа подготовка Емил Златев. В него участва и нашият колега Венци Фотев, но не като звукорежисьор в радио Варна, а като ученик на сенсей, както наричат  Емил Златев членовете на Клуб “Шотокан“ във Варна.

От 1983 година до днес през клуба са преминали над 120 000 човека. Сега ядрото на групата е от около 30 души, които освен, че мислят в една посока – да бъдат здрави и силни, създават приятелства и изграждат доверие помежду си, защото човек винаги има нужда от протегната ръка в трудни моменти. През лятото много от заниманията са на открито. Организирани са като в приключенски филм, защото животът трябва да бъде и забавен.

Емил Златев е инструктор по карате, фитнес, йога и диетология с над 35 години опит. Има завършено висше филологическо и висше спортно образование. Бил е състезател по плуване, тенис на корт и карате. Обучавал е полицейските части за бързо реагиране в градски условия СИГМА.

Кое е най-важното, за да имаме здрава имунна система?

На първо място Витамин С. Истината е, че ако нямаме два-три приема на пресни плодове на гладно, а не след хранене, и два-три приема на сурови зеленчуци на ден, както и достатъчно питейна вода, защото знаете, че Витамин С е водоразтворим, ако това го няма ежедневно, в организма няма Витамин С.  Другото е общият начин на хранене, който обезпечава нормалното отделяне и третото е движението и закаляването. Когато нямаме студ върху кожата, примерно студени душове или плискане със студена вода по части от тялото / кой колкото може да понесе/, тогава нямаме моментен стимул на имунната система. Мога да изброя още, но нека да са тези три пункта, без които няма как да имаме имунна система, която да се справя дори и с обикновена настинка.

Защо хората се записват във вашия клуб?

Заради екзотиката. Често слагаме по някой клип в you tube и някой беше написал под един от тях: „Вашият живот е едно приключение.“

Така ли е наистина?

За хората така изглежда. Аз от малък съм си приключенец, но колкото и да си такъв,  в крайна сметка влизаме в руслото на ставане сутрин, отиване на работа, връщане вечер изморени и това е ежедневието ни. И проблемът е, че повечето хора остават на това. Значи сутрин стават – цигарата, кафето и през деня пак – цигари, кафе, вафли и т.н. Връщат се вечер – ракията, салатата и за 10-15 години става това, което виждаме масово – отпуснат корем, съсипано здраве, разсипани семейства голяма част от които се крепят просто на магия. Обаче има нещо, което хората е добре да знаят. Когато се върнем от работа ние сме изпълнени с отработена енергия. Наблъскани сме с тази кафява, тежка, бих казал – убийствена енергия и човек се чувства скапан и като му кажеш: „Дай да отидем да тренираме.“ той казва: „Да де, ама аз съм изморен и ако отида да хвърлям енергия, още повече ще се изморя.“

Истината, обаче, е че клин клин избива.

Когато човек отиде да поспортува, енергията която влиза избива тази, която е натрупана от ежедневието и в един момент се оказва, че приключва тренировката и ако питаш такъв човек как се чувства, той казва, че се чувства добре. И става навик. Нашият нов член Венци Фотев тази година тръгна по този път и вече има видими положителни изменения.

Защо избра да спортуваш при Емил Златев?

В.Ф. Бях загазил, така да го наречем. Вдигнах килограми, падна ми енергията, изгубих желание за много неща. Имах болки в ставите, в главата, в сухожилията...Всичко беше само работа, безсъние, стрес и т.н. Отначало започнах вкъщи да се занимавам със спорт, гледах в интернет много неща и ги правих. Случайно един ден видях клип на Емил Златев и ми вдъхна доверие. Усетих, че това е моят човек. Обадих му се и той каза: „Идваш и почваме.“.

Как се чувстваш сега?

Много от болките напълно изчезнаха. Но не е само спорта. При тях всичко е в общуването, диалозите и това, което правим заедно.

Какви случаи на излекувани заболявания, при хора, които тренират при Вас, имате в клуба?

Е.З. Най-честите заболявания, с които хората идват са някаква форма на двигателни проблеми, дископатии, дискови хернии. Имам случай на излекувана дискова херния, включително двойна. При нас идват и хора с високо кръвно налягане. Ако останат минимум три месеца, след това всичко се нормализира. Сещам се и за два случая на излекувана щитовидна жлеза при жените. Единият случай беше много тежък, но жената се хвана и за година и половина влезе във форма, но беше не принудена, а решена да промени целия си начин на живот.

В нашия клуб хората не боледуват. Твърдото ядро на клуба е от около 30 души. От тях никой не боледува. Това не означава, че сме здрави априори. Ние сме здрави, защото живеем по определен начин и ако той бъде променен в посока скара-бира и салатка-ракийка, ние ще влезем в нормалната статистика на заболяващите.

Разкажете за походите сред природата и спорта на открито, които организирате.

Походите са свързани и с това да открием нещо ново. Ходихме на язовир Елешница. Пресякохме язовира с лодки и въжета, помагахме си един на друг. Всеки дава от себе си по нещо в името на общото оцеляване и става една сплотеност и другарство. Ние знаем през какво сме минали и той знае, че аз няма да го предам.

Цени ли българинът това, което има – планина, море, четири сезона и плодородна земя?

Ако трябва да говоря за българите отпреди 20-30 години тогава се ценеше, сега не се цени. Ако го ценяхме щяхме ли да седим и да търпим машините и строителството по плажовете? Ние като отидем на плаж не седим просто да си приказваме, а плуваме, правим отсечки, отиваме да видим какво има зад онази скала – все едно си дете и откриваш нов свят. Хората сега са уморени, уплашени, притиснати и са се оставили на това. Всъщност прехвърлят масата и трапезата от вкъщи на плажа. Един мой приятел доцент така го беше окачествил, че в момента културата на българина е трапезно ориентирана. Отиваме в планината и виждаме разхвърляна софра - луканките, суджуците, алкохола, цигарите и когато ги питаш какво правят, те казват :“ Ами ние сме сред природата.“

Преди години участвах в едно изследване на Българската академия на науките за събиране на данни за продължителността на живота на българина. Тогава ние бяхме водеща страна по дълголетници в света. И нациите, към които в момента всички гледат – индийци, китайци, японци, всичките те се изсипваха у нас с цели научни и правителствени организации,  да черпят опит от нашите столетници и да ги питат с какво се хранят и т.н. Сега всичко това е забравено. В момента ние сме една от най-болните нации ли да го кажа или група хора, защото България се превърна в група от няколко човека. Така че е време, ако имаме малко мозък в главата, да се върнем към корените си, а не да зяпаме през оградата у съседа. У съседа не е по-добре като при нас. От нас зависи!

Целият разговор можете да чуете в прикачения по-горе звуков файл.      Всички снимки са на Клуб "Шотокан".