Стефан Вълдобрев: Варна се превърна в нашето най-любимо място, където свирим

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени откриха летния сезон на концертите си във Варна. Те гостуваха в едно от плажните заведения на Алея 1. Това обаче няма да е единственото им участие за сезона в морската столица. Групата е замислила голям концерт на 31 юли в Летния театър.

Тази година актъорът, композитор и певец Стефан Вълдобрев отбеляза своя 50 годишен юбилей и издаде книга, посветена на песните озаглавена „Книга за песните“.

Олга Добрева успя да разговаря с артиста минути преди концерта в морската столица.

Последните три, четири лета всяко лято идваме между 10 и 15 пъти, винаги е пълно с хора, винаги са много емоционални и изведнъж Варна се превърна в нашето най-любимо място, където да свирим и това, че започваме сезона точно от тук не е случайно.

Къде планирате да изнасяте концерти това лято и ще дойдете ли пак във Варна?

Тази година думата планиране е забранена,така че ние нищо не планираме. Аз и преди да беше забранена пак не планирах нищо имах намерения, ако се случат съм доволен, ако не всичко е наред. Имаме намерения за един голям концерт в София, традиционния в края на щюли за два в Бургас. Представям книгата на много места, това ще бъде фокуса ми тази година.

Във Варна ще я представите ли?

Нямам специална покана да я представя във Варна, чакам от издателството да решат кога и къде, но пък имаме намерения за голям втори концерт в Летния театър. Тогава вече ще имаме и специални гости, още от миналата година си бяхме планирали да ни подгряват една млада група „Керана и космонавтите“ и те ще бъдат с нас.

Дълго ли подговяхте вашата книга (Книга за песните), има голям интерес към нея, моите наблюдения са такива?

И моите наблюдения са такива, което много ме радва. Обикновено, когато имам някакъв проект, някаква идея, било то песен или сценарий или текст или стихотворение, то седи и си отлежава. Постоянно си седи и си отлежава всеки ден се появява, оформя се, виждам структурата му лека-полека и най-накрая вече наближава крайния срок и аз си сядам на задника и го свършвам. С тази книга това се случи преди три години, когато се зароди тази идея и формата й набъбваше през това време. Промени се доста и най-много се промени буквално последните два месеца по време на карантината, защото тогава вече аз си казах, че може би е добре да вкарам и доста по-лични неща, да го свържа с моя юбилей, да разкрия много повече, отколкото досега съм си позволявал и то не самоцелно, а защото има смисъл, заради песните. В тази книга главният герой са песните и аз си казах, че те заслужават всички истории, свързани с тях да бъдат разкрити, защото са важни и добри или лоши са повлияли по някакъв начин.

Много ми хареса, когато прочетох в Предговора, че песните, които създавате са за един определен човек и за миг от неговия живот, че сте стигнали до този извод. Дълго ли Ви трябваше да стигнете до този извод?

Много дълго. В началото Слава Богу, всички сме много намахани и морето ни е до колене и Света се върти около нас и това страшно помага, разбира се с възпитание и деликатност, не урболешката, да караш напред, да постигаш някакви неща, да правиш грешки, дори и леко да будиш насмешка дори, но въпреки това, ако ти си посветен в работата си, всеки вижда, че ти го правиш от добро сърце. След това минаваш през всичките задължителни огромни мечти: да покориш Холивуд, да подпишеш с най-голямата компания, да имаш най-голямата ротация в МТВ, да направиш най-големите концерти в Световната история на най-големите стадиони, задължително на Уембли, разбира се, минимум, в най-лошия случай на Националния стадион и лека-полека стигаш до този момент, в който аз стигнах преди 4-5 години, когато излезе албумът 10 ½ и когато започнах срещите с хилядите хора. Стигаш до този момент, когато си даваш сметка, че всъщност песните се пишат не за големите стадиони, не за МТВ, не за компаните, а само за един определен човек от тази публика, на който по някакъв начин ще въздействаш, ще го разчълнуваш, ще промениш живота му и ще бъдете заедно за 3 минути.

Имате ли намерение да издадатете нов албум с Обичайните заподозрени?

Аз имам намерение отр преди 4 години още, като излезе предишния албум, обаче започна това с книгата и това ми беше желязно оправдание. Колегите са безкрайно възпитани и търпеливи и ме изтърпяха 3 години, сега обаче нямам никакво оправдание, така че е време. Междувременно ние направихме една нова песен, коледната песен „Лепило за брада“ като сингъл и тя си беше доста ок, но за цял албум, може би сега е времето.

Предполагам, че един творец си обича всяка рожба, всяка песен, но имате ли си любима или някоя, която бележи обрат във Вашия живот?

Всички са ми любими и най-популярните и най-непопулярните, обаче между всички тях има десетина, които са били като крайъгълни камъни по пътя ми и мога да ги отбележа. Първата песен, която звуча в национален ефир на Националното радио, още бях на 22 години, тя се казваше Май, включих я в първия си албум. Първата песен, включена в албум се казваше Кино, в един общ албум на студенсткото предаване Ку-Ку. След това се появи Обичам те, мила, която ни направи популярни с Камен и с Мая, след това направих един много рязък завой и се върнах към себе си с песента Рай, веднага след нея дойде песента Едно, после песента Към. След това се появи първият български саундтрак за филми, за който аз писах музиката, от там е песента Аз ли съм или не съм. Имах 6 годишна пауза и се появи песента Фойерверк, също знакова песен, Фойерверк много я обичам, после Бряг с цвят най-зелен от филма: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, след това отново пауза и завръщане с Холивуд.

Като стана дума за Холивуд, в книгата Ви прочетох, че можем да възприемаме и Холивуд като метафора, Вие смятате ли , че сте постигнал Вашия Холивуд?

Хубав въпрос. Холивуд може да не е точно в Лос Анджелис. Нашият си Холливуд е не по-малко значим, който всеки от нас постига тук. Не знам дали съм го постигнал, но някак си ми е хубаво, че съм тук и с всички тези хора наоколо и точно в тази среда и в тази красива природа.

Много неща сте свършили за последните 50 години, какво си пожелавате за следващите 50?

Да имам вдъхновение и нещо да ме провокира, защото тези неща, които съм ги свършил са били плод на вдъхновение много и на някаква мотивация, иска ми се светът отново да е едно спокойно място и да предизвика положителни емоции, защото аз само така мога да работя.

Цялото интервю на Олга Добрева със Стефан Вълдобрев чуйте в прикачения звуков файл по-горе.