Зов за помощ за Стефан от Добрич

В следващия репортаж ще ви разкажем за Стефан Николов от Добрич – до преди години главен готвач в едно от най-посещаваните заведения в града, днес след прекарани два инсулта Стефан е напълно обездвижен, самотен, оцеляващ благодарение на социалната кухня към църквата „Св. Троица“ в Добрич и без надежди, но с огромната нужда от помощ.

Мъжът живее в малка къща, без баня, без тоалетна, а от скоро и без електрозахранване.

В нелекото му ежедневие получава подкрепа от социален работник и от няколко приятели, но проблемите му са толкова много, че за да продължи живота си, са необходими средства, с които той не разполага.

Повече за Стефан и как можем да му бъдем полезни, чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова.

Първият инсулт покосява Стефан Николов на работното му място като главен готвач в добрички ресторант през 2014 година. Остава 100% инвалид, нуждаещ се от чужда помощ. След време състоянието му се влошава още повече и от втори инсулт. Придвижването му става единствено благодарение на инвалидна количка, разчита на месечен доход от 250 лв., с който едва успява да покрие сметките си за ток, най-необходимите лекарства и храна. Обитава малка къща с течащ покрив, без баня, без тоалетна, а от скоро и без ток.

Причината за огромната натрупана сметка се оказва утечка по ел инсталацията, но за отстраняването на аварията отново трябва сам да заплати. Така малко по-късно, след натрупани повече от 500 лв. захранването му е преустановено. Освен от светлина, топла вода и работеща готварска печка, Стефан остава и без инвалидната си количка, защото тя също се зарежда на ток. На 8 юни тази година Стефан подава искане до Енерго Про за разсрочено плащане на задължението и след като не получава отговор отива сам до техен офис, където разбира, че молбата му е отхвърлена. Десет дни по-късно подава искане за писмен отговор на отказа, какъвто липсва и до днес, споделя приятелят на Стефан Веско Стоянов.

По време на последния му престой в болницата къщата на Стефан, оставена без надзор, става обект на вандализъм и така днес покривът на единствената му стая тече.

За Стефан по пет часа в работните дни се грижи социалният работник Снежана Цанкова. Тя споделя, че трудностите са огромни, но най-голямата й тревога е липсата на условия за поддържане на лична хигиена.

За да помогне на приятеля си отново да си стъпи на краката Веско Стоянов е направил страница във Фейсбук „Да помогнем на Стефан“, открил му е и набирателна сметка.

Най-належащата нужда в момента е плащането на задълженията му към Енерего Про, ремонт на покрива и пригодяването на баня и тоалетна.

Надеждите на Веско Стоянов са обаче, че с общи усилия могат да се съберат пари и за рехабилитацията на Стефан след инсултите, която е на стойност от около 10 000 долара, за да може той отново да ходи и да бъде самостоятелен човек.

Не е срамно човек да изпадне в ситуация на пълна безпомощност, за такъв житейски развой ваксина няма и никога няма да има. Но пък хората сме толкова много, че винаги можем да подпрем нуждаещия се до нас и да не му позволим да падне.